Определение № 4083 от 04.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2656/2024 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от АПК. Образувано е по подадена частна жалба от Ауди Акциенгезелшафт, чрез адв. А. Папучарова срещу определение № 1338 от 06.02.2024 г. постановено по адм. дело № 5658 по описа на Административен съд София град за 2023 г., във връзка с определение №1008/30.01.2024 г. постановено по адм.д.№555/2024 г. по описа на ВАС. Частният жалбоподател твърди, че атакуваното определение е неправилно поради съществено нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Неправилно съдът е приел, че действията на административния орган не въвеждат в заблуждение. Неизпращането на подадената жалба до горестоящия административен орган е действие, с което органите по приходите едностранно преценяват коя от подадените две жалби да бъде разгледана и коя не. От друга страна подаването на две жалби е изцяло провокирано от действията на органите по приходите. „Анулирането“ на първия ревизионен акт и уведомяването на ревизираното лице само по телефона за това действие водят до правна несигурност. Ауди Акциенгезелшафт в стремежа си да защити правата си подава жалби срещу двата издадени ревизионни актове, без да се съобрази с твърдението, че единият от тях вече не съществува, тъй като е „анулиран“. От друга страна, макар органите по приходите да анулират първия ревизионен акт и издават втори, като твърдят, че предходния е правно нищо и не поражда правни последици, при осъществената проверка по административен ред, именно вторият ревизионен акт е обявен за нищожен. В решение №305/10.03.2023 г. на Директора на Дирекция ОДОП гр.София е прието, че „анулиране“ не може да има и е прогласена нищожността на втория издаден по време ревизионен акт. До издаването на това решение Ауди Акциенгезелшафт дори не знае кой акт е валиден за него и следователно кой акт да обжалва. В мотивите на определение №9556/11.10.2023 г. постановено по адм.д.№8677/2023 г. по описа на ВАС е прието, че жалбата срещу ревизионния акт е допустима и подлежи на разглеждане. Върната е на АССГ, с указания за продължаване на поцесуалните действия. Въпреки това, производството отново е прекратено поради просрочие. Постановеното прекратително определение, според твърденията на частния жалбоподател е в противоречие и с указанията на ВАС. Правилната преценка на изложените в жалбата факти обосновава извод, че подадената от дружеството жалба е допустима, подадена в срок и подлежи на разглеждане по същество. Моли, определението да бъде отменено и претендира присъждане на заплатената държавна такса в размер на 150 лв. Върховен административен съд, състав на осмо отделение намира, че жалбата е подадена от лице имащо правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на оспорване акт по чл.161, ал.3 АПК и е депозирана в сроковете по чл.230 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С атакуваното определение решаващият състав на АССГ е приел, че искането за възстановяване на срока за обжалване на ревизионен акт № Р-22002222002553-091-001 от 18.10.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София е неоснователно. Според мотивите на определението не е констатирано поведение на административния орган, което да въвежда в заблуждение данъчно задълженото лице. Напротив през цялото време ревизираното лице е знаело за наличието на двата ревизионни акта и е упражнило надлежно правото си на защита, като ги е обжалвало. Видно е, че информацията, която е получило дружеството е коректна, тъй като ревизионния акт от 18.10.2022 г. е действително анулиран, а издаденият в последствие ревизионен акт от 02.11.2022 г. е прогласен за нищожен. Съдебният състав е приел, че твърденията за неизпращане на преписката не са основание да бъде възстановен срока за обжалване, тъй като не са налице предпоставките при които това може да бъде направено. Настоящият съдебен състав намира тези оплаквания за основателни. От доказателствата по делото, се установява следната фактическа обстановка, във връзка с обжалването на ревизионния акт: Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил ревизионен акт /РА/ № Р-22002222002553-091-001 от 18.10.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, с който по отношение на Ауди Акциенгезелшафт, Инголщат, Германия са установени задължения по ЗДДС за д.п. м.02.2021 г. в общ размер на 95050,56 лева /главница и лихви/ в резултат на отказано възстановяване на ДДС в общ размер на 243 307,86 лева. Срещу издадения ревизионен акт дружеството е подало жалба по реда на чл.153, ал.1 ДОПК до решаващия орган с вх. № 53-00-2677 от 29.11.2022 г. по описа на ТД на НАП София. Тази жалба не е изпратена за разглеждане от компетентния по-горестоящ административен орган. В телефонен разговор, ревизираното лице е уведомено, че обжалвания ревизионен акт ще бъде „анулиран“. Въпреки настояването на дружеството писмено не е получило отговор за това дали се предприети действия за анулиране на акта и дали жалбата срещу него е придвижена според предвижданията на ДОПК. Без да е изяснен въпросът с първоначално издадения ревизионен акт от 18.10.2022 г. е издаден и ревизионен акт № Р-22002222002553-091-002 от 02.12.2022 г. от същите органи по приходите, в рамките на същата ревизия, който връчен електронно на 22.12.2022 г. С него се установяват същите задължения за ревизираното лице по основание и размер. И вторият ревизионен акт е обжалван по административен ред пред директора на дирекция „ОДОП“ гр. София при ЦУ на НАП, като подадената жалба има вх. № 53-00-63 от 09.01.2023 г. от 02.12.2022 г. по описа на ТД на НАП София. Към нея е приложена и първоначално подадената жалба срещу ревизионния акт от 18.10.2023 г. И двете жалби са достигнали до адресата си и между ТД на НАП и директора на дирекция „ОДОП“ гр. София е имало кореспонденция относно това защо първата жалба не е изпратена по компетентност на решаващия орган и как една ревизия може да приключи с два ревизионни акта. С решение № 305 от 10.03.2023 г. директорът на дирекция „ОДОП“ гр. София е обявил нищожността на ревизионен акт № Р-22002222002553-091-002 от 02.12.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София. По отношение на ревизионен акт № Р-22002222002553-091-001 от 18.10.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София е посочено, че не може да бъде анулиран и същият е съществуващ акт, който единствено може да бъде поправен по реда на чл.133, ал.3 ДОПК. Жалбата пред АССГ по повод на която е образувано настоящото производство е подадена от Ауди Акциенгезелшафт срещу ревизионен акт № Р-22002222002553-091-001 от 18.10.2022 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП София и е входирана в дирекция „ОДОП“ – гр. София с № 53-00-58#1 от 03.04.2023 г. Според решаващият състав жалбата е просрочена, тъй като срокът в който е следвало да бъде подадена същата е 08.03.2023 г., а не 03.04.2023 г. Съгласно разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от АПК може да се поиска възстановяване на срока за обжалване, ако пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. Настоящият състав намира, че пропускането на срока за обжалване се дължи на поведение на данъчната администрация, което е въвело в заблуждение ревизираното лице относно това кой акт и в какъв срок следва да обжалва. Въпреки, че е подало жалба срещу ревизионен акт №Р-22002222002553-091-001 от 18.10.2022 г. издаден от органите по приходите при ТД на НАП, същата не е придвижена, а дружеството е уведомено, че „ревизионният акт не се вижда вече в системата на НАП“ и е „анулиран“. В последствие се оказва, че ревизионния акт съществува, като той е този с който надлежно са установени задълженията на ревизираното лице, тъй като ревизионен акт № Р-22002222002553-091-002 от 02.12.2022 г. е прогласен за нищожен при осъществения контрол по административен ред от Директора на дирекция „ОДОП“ гр. София. Неизпълнението на процесуалните задължения за изпращане на подадената жалба до компетентния административен орган и последващото издаване на втори ревизионен акт в същото производство за същите задължения са в нарушение на принципите за предвидимост и законосъобразност и установени в ДОПК. Действията на администрацията са въвели в заблуждение ревизираното дружество, което въпреки подаването на жалба в срок, не може да постигне целения с нея ефект – законосъобразността на ревизионния акт да бъде проверена от съд. По тези съображения, обжалваното определение следва да се отмени, като бъде възстановен срокът за обжалване на ревизионния акт. С оглед постановеното по делото определение № 1008/30.01.2024 г. по адм. д. № 555/2024 г. по описа на ВАС, делото следва да се докладва на Председателя на осмо отделение за произнасяне по частната жалба вх.№818/16.01.2024 г. Мотивиран така, Върховен административен съд състав на осмо отделение