Определение № 212 от 09.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1707/2022 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Е. С. Т. срещу определение №.4218/16.11.21 по ч.г.д.№.13052/21 на СГС, ІІ В състав, с което е оставена без уважение жалбата й срещу разпореждане №.20164505/28.07.21 на СРС, 25с., по ч.г.д.№.49137/20 за отказ за освобождаване от държавна такса по частна жалба вх.№.23037054/17.06.21 срещу разпор.№.20125962/27.05.21 по ч.г.д.№.49137/20 на СРС, 25с.-с което е отказано освобождаване от ДТ на касаторката по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, указано й е в едноседмичен срок да внесе 15лв. ДТ и не е приет отвод на съдебния състав на основание чл.22 ал.1 ГПК. Частната жалба е недопустима. Съгласно приетото в т.8 на Тълкувателно решение №.4/18.06.2014 по т.д.№.4/13 на ОСГТК на ВКС въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. По съществото си това производство е двуинстанционно - арг. от чл.413 ал.2, чл.418 ал.4, чл.419 ал.1 ГПК - като законът не е предвидил, че в посочените хипотези въззивните определения, независимо от това дали с тях се уважава или отхвърля частната жалба, подлежат на касационно обжалване. При това положение съгласно чл.274 ал.4 ГПК изобщо не подлежат на обжалване пред Върховния касационен съд постановените в заповедното производство определения, включително и преграждащите. Основание за обжалваемост не може да бъде изведено и от нормата на чл.274 ал.3 т.2 ГПК - съгласно която подлежат на касационно обжалване определения, даващи разрешения по същество на други производства. Заповедното производство не е "друго производство" по смисъла на закона, защото е уредено като самостоятелно, факултативно и предшестващо исковия процес. Предвид изложеното следва да се приеме, че частната жалба, като подадена срещу окончателен съдебен акт, е недопустима и трябва да бъде оставена без разглеждане. Дотолкова, доколкото е постъпила молба вх.№.34688/21.12.21 с искане за изменение на определение №.4218/16.11.21 в частта за разноските – по която е постановено определение №.389/18.01.22 по ч.г.д.№.13052/21 на АС София – с което молбата се оставя без уважение, и срещу същото е подадена частна жалба вх.№.8270/14.02.22, след влизане в сила на настоящото определение тази частна жалба следва да се докладва на Председателя на ГК за евентуално образуване на ново частно производство и разпределянето му на състав. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,