Определение № 207 от 04.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3832/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. К. Г. от [населено място] срещу решение № 3460 от 27.4.2016 г, постановено по гр.дело № 14808/2015 г на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 4-а въззивен състав, с което е потвърдено решение от 31.8.2015 г, постановено по гр.дело № 20770/2014 г на СРС, 32 състав. В касационната жалба се подържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон.Иска се допускането му до касационен контрол и отмяната му и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде уважен изцяло като основателен и доказан. Ответникът по касационната жалба Национален компенсационен жилищен фонд със седалище в [населено място] не взема становище по жалбата. За да постанови обжалваното въззивно решение, съставът на съда е приел, че съгласно разпоредбата на чл.11 ал.4 от ППЗУПГМЖСВ, тълкувана във връзка с разпоредбата на чл.7 ал.4 от Закона установява, че правото на изплащане на дължимата финансова компенсация на правоимащите лиза възниква при придобиване на жилище или започване на изграждането на такова, а се получава по определения от УС индекс към датата на възникване на правото.Законът свързва правото на изплащане на левовата индексация на правоимащите с момента на придобиване или започване изграждането на жилища.Към този момент се изчислява дължимата финансова компенсация в лева по определен от УС индекс към този период.Приложено към казуса това означава, че ищецът е придобил право да му бъде изплатена индексация на 16.4.2010 г, когато с нотариален акт № 55, том 1, рег.№ 2058 ,дело № 47/10 г е закупил недвижим имот, уведомил е комисията по чл.8 ал.2 от ЗУПГМЖСВ, за така възникналото право на 11.5.10 г като е подал молба за заплащане на компенсация, а с решението по протокол от 12.5.2010 г е изчислена дължимата като компенсация сума в размер на 15 144,96 лв.така е завършен фактическия състав, от който е възникнало вземането на ищеца за компенсация в посочения размер.Законът не определя срок, в който тя да бъде заплатена, след като е изчислена по определената процедура.Ето защо, за да бъде поставен в забава ответникът е следвало да бъде поканен да плати определената с решението компенсация.Ищецът не твърди да е изпратил такава преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК.Счел е, че ролята на такава играе искането за определяне на компенсацията от 11.5.10 г, но то е касаело възникването на задължението за компенсация, а няма отношение към срока на изпълнение.След като ответникът не е поставен в забава същият не дължи обезщетение за забавено плащане.Съответно ищецът няма вземане за мораторна лихва.Щом не притежава такова, не би могъл да го „приспадне“ от изплатената на 10.12.13 г компенсация от 15 144, 96 лв.С плащането на последната ответникът изцяло е погасил единственото си ликвидно и изискуемо парично задължение към ищеца.Ето защо разпоредбата на чл.76 ЗЗД не намира приложение0нормата предполага наличието поне на две еднородни задължения. В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК касаторът е посочил касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Формулирал е въпроси един от които е „представлява ли обезщетението по чл.86 ал.1 ЗЗД вземане за лихва по смисъла на чл.76 ал.2 ЗЗД и какъв е ред се погасява то-преди или след погасяване на главницата по първоначалното парично вземане.Към изложението е представена противоречива практика по въпроса на различни състави на ВКС. С определение № 32 от 01.02.2017 г. по т.д. № 53300/2015 г. състав на IV г.о. на основание чл. 292 ГПК е спрял производството по делото като е предложил на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии да постанови тълкувателно решение по следния въпрос, по който е констатирана противоречива практика на съставите на ВКС по чл.290 ГПК, а именно: Когато по съществуващо лихвоносно задължение е извършено плащане, което е достатъчно да покрие разноските, но не е достатъчно да покрие всички (договорни и законни) лихви и главницата, при условията на чл. 76, ал. 1 ЗЗД или при условията на чл. 76, ал. 2 ЗЗД настъпва погасителният ефект по отношение на задължението за законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД? С последващо определение № 97 от 17.03.2017 г. по т.д. № 60229/2016 г. на IV г.о., също постановено по реда на чл. 292 ГПК, на ОСГТК е предложено да се произнесе с тълкувателно решение повъпрос със следната формулировка: Когато изпълнението не е достатъчно, за да покрие главницата и дължащите се върху нея мораторни лихви, може ли длъжникът да се ползва от правото по чл.76, ал. 1 ЗЗД да посочи кое от задълженията погасява или се прилага установената в чл. 76, ал. 2 ЗЗД. С разпореждане от 30.06.2017 г председателят на ВКС е остановил образуване на т. д. № 3/2017 г. по описа на ВКС, Гражданска и Търговска колегии, за приемане на тълкувателно решение по горните въпроси, поради което производството по настоящото дело следва да бъде спряно до постановяване на тълкувателно решение. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд