Определение № 360 от 14.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2212/2014 г.

Производството е по чл.94 и сл. ГПК, във връзка с чл.21 и сл. от Закона за правната помощ. Обстоятелствата по делото са следните: С определение №278/14.4.2014 г. по настоящото дело настоящият състав на ВКС, ІV г.о., е оставил без разглеждане частна жалба, вх.№10761/18.11.2013 г., подадена от Д. С. Д. от [населено място], против определение №406/26.6.2013 г. по ч.гр.д.№3409/2013 г. по описа на ВКС, ІV г.о., с което е оставено в сила определение от 28.02.2012 г. по гр.д.№1261/2012 г. на СГС, ВК, ІІ-Б отделение, с което е оставена без уважение молба на Д. С. Д. за възстановяване на срок за обжалване на решение от 26.7.2012 г. по същото дело на същия съд. Срещу горепосоченото определение на ВКС, ІV г.о., по настоящото дело е подадена частна жалба, вх.№4304/09.5.2014 г. от Д. С. Д., както и молба за правна помощ, вх.№4270/08.5.2014 г., към която е приложена декларация по чл.23, ал.4 от Закона за правната помощ с три приложения – заповед №ИЗ-4/24.01.2014 г. на АСП, Дирекция “Социално подпомагане” – С., С., регистрационна карта и нотариален акт. Молителят твърди, че няма средства и моли да му бъде назначен служебен адвокат. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа молбата и представените с нея доказателства намира, че същата е процесуално допустима, но неоснователна по следните съображения: Съгласно Чл.24, ал.1, т.1 от Закона за правната помощ в правомощията на съда е да извърши преценка по въпроса дали предоставянето на правна помощ е оправдано. Освен това съгласно чл.24, т.2 ЗПП правна помощ по чл.21, т.т.1 и 2 ЗПП не се предоставя, когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. В случая е налице една очевидно неоснователна частна жалба срещу определение на друг тричленен състав на ВКС, с което е оставена без разглеждане една недопустима частна жалба, тъй като с определение №406/26.6.2013 г. по ч.гр.д.№3409/2013 г. на ВКС, ІV г.о., е изчерпан инстанционният ред за контрол на акта на въззивната инстанция, с който е отказано възстановяване на срок за обжалване на въззивното решение. Освен изложеното следва да се посочи, че частният жалбоподател е депозирал частна жалба, отговаряща на изискванията на чл.275, ал.2 ГПК, срещу определението на настоящия състав на ВКС, ІV г.о., с което е оставена без разглеждане частната му жалба, а подаването на следващата не изисква наличие на квалифицираната правна помощ, каквато е необходима в случаите, предвидени в разпоредбата на чл.284, ал.2 ГПК. Поради това молбата следва да бъде оставена без уважение.