Определение № 2540 от 20.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1112/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по процесуално допустима касационна частна жалба вх.№ 6040 от 14.02.2025 г., подадена от Д. А. Д. чрез адвокат Л. К. от АК – Пловдив срещу въззивно Определение № 124 от 15.01.2025 г. по в.ч.гр.д.№ 3323/2024 г. на ОС – Пловдив. Иска се отмяна на въззивното определение като неправилно. На основание чл. 129, ал. 3 ГПК не се дължи връчването на преписи по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване на атакуваното определение, ВКС взе предвид следното: С атакуваното определение е потвърдено Определение № 14648 от 25.11.2024 г. по гр.д.№ 14362/2024 г. на РС - Пловдив, IV гр.състав, с което е върната подадената от касатора искова молба, с която е предявен иск за делба и е прекратено производството по първоинстанционното дело. Въззивният съд е съобразил, че първоинстанционният съд е констатирал нередовности на депозираната от касатора искова молба и е дал указание ищецът да представи удостоверения за наследници на изрично изброени починали лица. В срок е постъпила молба от ищеца, с която е заявил, че в приложеното с исковата молба удостоверение за наследници се съдържат данни за посочените от съда починали лица и съответно техните наследници, поради което не се налага представянето на отделни удостоверения за наследници на изброените от съда починали лица, които удостоверения ще съдържат същата информация каквато има във вече представеното удостоверение за наследници на общия наследодател. Приемайки, че исковата молба е останала нередовна, с Разпореждане № 28333 от 08.10.2024 г. съдът е дал нов срок за изпълнение на същите указания, мотивирайки се, че лицата, чиито удостоверения за наследници се искат, са починали след своите съпрузи, които се явяват наследници на общия наследодател, като в случай на родени от други бракове или на сключени последващи бракове – тези деца и съпрузи няма да бъдат посочени в представеното по делото удостоверение за наследници, а по аргумент на чл. 75, ал. 2 ЗН, участието на всички съделители следва да бъде обезпечено от съда, с оглед на особения характер на производството по делба. Нов срок с предупреждение, че исковата молба ще бъде върната при неизпълнение е даден с Разпореждане № 30008 от 24.10.2024 г., като последицата е постановена с Определение № 14648 от 25.11.2024 г. Въззивният съд е намерил за неоснователни доводите във въззивната частна жалба (заявени вече двукратно пред РС), че наследниците на починалите лица са посочени в приложеното към исковата молба удостоверение за наследници и не е необходимо допълнително представяне на отделни удостоверения на посочените лица при отсъствието на мотиви дали съдът има съмнение относно валидността и автентичността на вече представения документ. Прието е, че е правилна преценката на РС за наличие на нередовност на исковата молба и неизпълнение на надлежно дадени указания, респ. – законосъобразно е постановено връщането й. В представеното изложение на касационните основания се поддържа наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК поради явно противоречие с разпоредбите на чл. 11, ал. 2 и чл. 12, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на правосъдието, обн. Цитираните правни норми предвиждат, че в удостоверението наследниците се вписват с пореден номер, като се посочва връзката им с наследодателя (съпруг или родство); в случай че някой от наследниците е починал, неговите наследници се вписват с подномер, а в колона „Съпруг/родство“ се вписва съпруг/а или родствената връзка между починалия наследник и неговите наследници; за определяне на наследниците по закон длъжностното лице прави пълна проверка в регистъра на населението, а когато е необходимо, и в регистрите на актовете за гражданско състояние. Изложените от въззивния съд аргументи свидетелстват за пълно игнориране на тази приложима правна уредба и в този смисъл се налага извод за наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. В производството за делба на съсобственост, породена от наследяване, представянето на удостоверение за смъртта на наследодателя и за неговите наследници е предвидено изрично (чл. 341, ал. 1, т. 1 ГПК), като целта е да се улесни доказването на участниците в конкретната имуществена общност, от която произтича правото за делба. За издаването му се подава молба-декларация, в която молителят посочва данни за наследодателя и неговите наследници, но самото удостоверение се издава по правилата, регламентирани с издадената на основание чл. 24, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. Удостоверението се съставя от длъжностното лице по гражданското състояние в общината след справка в регистрите на населението и това го характеризира като официален свидетелстващ документ, който се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените факти. При отсъствието на оспорване от легитимирана за това страна (а такова е мислимо да бъде заявено най-рано с отговора на исковата молба), при извършването на проверката по чл. 129, ал. 1 ГПК съдът е длъжен да зачете така представения документ като удовлетворяващ изискванията на чл. 341, ал. 1, т. 1 ГПК. При оспорване в хода на процеса материалната доказателствена сила на удостоверението за наследници може да бъде оборена, като за удостоверените с него факти е допустимо да се събират и други доказателства (напр. акт за раждане, удостоверяващ произхода на наследника от наследодателя, удостоверение за родствени връзки и др.), тъй като качеството наследник не се счита нито за възникнало, нито за отпаднало поради обстоятелството, че има или липсва вписване на едно лице в удостоверението за наследници. Изложеното мотивира извод, че дадените от районния съд указания не касаят отстраняване на нередовност на исковата молба и не са основание за връщането й. Въззивната инстанция не е констатирала неправилността на указанията, а е приела формалното им неизпълнение в срока като предпоставка за връщане на исковата молба. Атакуваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото – да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение