Решение № 8281 от 23.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2413/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. К. Н. срещу Решение № 1237/12.01.2026г. по адм. д. № 10340/2025г. на Административен съд - София-град /АССГ/. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора срещу Заповед № 3286з-4216/17.10.2025 г. на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ в МВР. Касационният жалбоподател, чрез пълномощника си, поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалния закон. По същество твърденията са, че съдът е възприел за релевантни факти, които са опровергани от влязъл в сила съдебен акт, като контролът върху оспорената заповед за абсолютна необходимост от поддържане на полицейска регистрация е останал формален. Подържа се противоречие с Директива (ЕС) 2016/680 и Решение на СЕС по С-118/2022г. предвид липсата на действително установена необходимост от поддържането на полицейска регистрация. Иска да се отмени обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с което да се реши спорът по същество като се отмени оспорената Заповед № 3286з-4216/17.10.2025 г. Претендират се разноски по делото. Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си представител, в писмени бележки по делото поддържа, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му. Счита, че следва да се остави в сила и претендира разноски за касационната инстанция. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Съдът правилно е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаните от закона форма и съдържание, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. От фактическа страна АССГ е установил, че с молба рег. № 345000-7744/25.07.2025 г., адресирана до ОДМВР – Смолян и министъра на вътрешните работи, В. Н. е поискал снемането на следните полицейски регистрации: рег. № [номер]/16.05.2008 г., извършена от РУ – Златоград за деяние по чл. 343б НК; рег. № [номер]/26.11.2010 г., извършена от РУ – Златоград за деяние по чл. 194 НК и рег. № [номер]/21.06.2011 г., извършена от РУ – Златоград за деяние по чл. 194 НК. В искането се твърди за настъпила реабилитация, поради което е отпаднала необходимостта за продължаващо обработване на личните данни от полицейската регистрация и това налага тяхното заличаване. Към искането е приложено свидетелство за съдимост издадено на 21.07.2025 г., в което е отразено, че лицето не е осъждано. Директорът на ОДМВР – Смолян е извършил проверка по административната преписка и е събрал данни за В. Н., както следва: Споразумение № 119/06.06.2003г. по НОХД № 144/2002 г. на РС – Златоград, влязло в сила на 06.06.2003г., за извършено на 08.04.2002г. престъпление по чл. 197, т. 3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 НК, по която е отразена реабилитация по право. Присъда № 84/21.05.2008 г. по НОХД № 66/2008г. на РС – Златоград, влязла в сила на 28.05.2008г., за извършено на 10.05.2008 г. престъпление по чл. 343б НК, като е отразена реабилитация по чл. 88а НК, считано от 18.07.2025 година. Присъда № 86/13.04.2010 г. по НОХД № 38/2010 г. на РС – Златоград, влязла в сила на 28.04.2010 г., за извършено на 28.12.2009 г. престъпление по чл. 197, т.1, вр. чл. 194, ал. 1 НК, по която е отразена е реабилитация по чл. 88а НК, считано от 18.07.2025 година. Споразумение по протоколно определение № 175/02.09.2011 г. по НОХД № 87/2011 г. на РС – Златоград, влязло в сила на 02.09.2011г., за извършени престъпления на 29.04.2011 г. по чл. 197, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 НК и на 14.05.2011 г. по 346б НК, също е отразена е реабилитация по чл. 88а НК, считано от 18.07.2025 г. По преписката са приложени преписи от горепосочените съдебните актове. С оспорената пред административния съд заповед директорът на ГД "Национална полиция" е отказал снемане на полицейската регистрация, като се е мотивирал, че настъпилата след осъждане реабилитация не са сред основанията по чл. 68, ал. 6 ЗМВР за снемане на полицейска регистрация.   Изложени са мотиви, че Н. е признат за виновен за тежки умишлени престъпления от общ характер, а настъпилата реабилитация не следва да се приема за индиция, че жалбоподателят представлява по – малък риск от гледна точка на целите за противодействие на престъпността и спазването на обществения ред. Във връзка със съображение 27 от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и Съвета и съображения по т. 55, 61, 66, 67 и 68 от Решение на ЕС по дело № С-118/2022 г. на СЕС са изложени допълнителни съображения за необходимост правоохранителните органи да разполагат със специфичните данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация, включително при извършване на тяхната оперативно – издирвателна дейност по чл. 8, ал. 1 ЗМВР. При тези фактически установявания, съдът правилно е приел, че не са налице предпоставките по чл. 68, ал. 6 ЗМВР за снемане на полицейската регистрация. По отношение на факта на реабилитацията първоинстанционният съд е посочил разликите между целите на института „реабилитация“ и целите на полицейската регистрация, като е направил извод, че са налице различия, поради което настъпването на реабилитация на осъдено лице не води автоматично до отпадане необходимостта от полицейска регистрация на същото лице. АССГ е приел още, че в съответствие с Решение на ЕС по дело № С-118/2022г. на СЕС административният орган е извършил преценка на необходимостта от съхранение на данните за целите, за които са събрани и за пропорционалност на срока на съхранението им. Изводите на първоинстанционният съд се споделят изцяло. Спор по фактите няма. В. К. Н. има три полицейски регистрации, който е искал да бъдат снети. От електронната справка за съдимост се установява, че Н. е бил осъден по нохд № 144/2002г., нохд № 66/2008г., нохд № 38/2010г. и нохд № 87/2011г., всичките по описа на на РС Златоград. Не се спори също и че Н. е реабилитиран по повод осъжданията. Полицейската регистрация, съхраняването и обработването на лични данни обаче е последица не от осъждането на лицето с влязла в сила присъда, а от извършването на противоправно деяние, като системността на противоправните прояви обосновава извода, че целите на полицейската регистрация продължават да са налице. В този смисъл верен е изводът на административния орга и на съда, че Н. има трайни утвърдени престъпни навици и склонност за извършване на еднакви по вид престъпления /против собствеността/. Именно тази системност, а не правната квалификация на отделното осъждане, обосновава извода, че целите на полицейската регистрация — защита националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред — продължават да са налице. Настъпилата реабилитация не разколебава тази преценка. Такава действително е настъпила, но съгласно т. 61 от Решение от 30.01.2024 г. по дело № С-118/2022 г. на СЕС, същата не води задължително до снемане на полицейската регистрация, а е само индиция, че субектът на данни представлява по-малък риск. Споделят се изцяло съжденията на първоинстанционният съд, че целта на реабилитацията като институт на наказателното право и целта на полицейската регистрация като правен институт на административното право са различни, поради което настъпването на реабилитация не е основание за снемане от полицейска регистрация, като нито в Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, нито в ЗМВР има такава хипотеза. Неоснователно е касационното оплакване, че първоинстанционният съд е изградил крайния си извод въз основа на данни за противоправна деятелност на Н. от 2023г. и отречена с решение по анд № 9716/2023г. от СРС. Действително в съдебното решение е коментирана заповед за задържане от 2023 г. по повод хулиганска проява на жалбоподателя, но това е в контекста на съжденията на съда относно различията между реабилитацията и полицейската регистрация. Отделно от това по повод събитието от 2023 г. не се твърди да има полицейска регистрация, още по-малко да се иска същата да бъде снета. Неоснователно е и оплакването за несъответствие със Съюзното право и в частност Директива (ЕС) 2016/680 и Решение по С-0118/2022г. В решението на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С -118/22 г. е дадено задължително тълкуване, че чл. 4, § 1, букви в) и д) от Директива 2016/680, разглеждан във връзка с чл. 5 и 10, чл. 13, § 2, буква б) и чл. 16, § 2 и 3 от тази директива в светлината на членове 7 и 8 от Хартата. По същество дадено е указание административният орган да прави конкретна преценка, във всеки случай на искане за снемане на полицейска регистрация, за необходимостта от съхранение на данните за целите, за които са събрани, за пропорционалност на срока на съхранение, както и периодични проверки дали все още съществува необходимата връзка между съхраняваните данни и преследваната цел, извършил ли е ново престъпление от общ характер, в периода след изтърпяване на наказанието, представлява ли по-малък риск от гледна точка на целите за противодействие на престъпността или опазване на обществения ред. В настоящият случай такава преценка е направена, мотивирано изложена и възприета от първоинстанционния съд. Административния съд правилно е съобразил изградения профил на Н. като извършител на няколко деяния, за които е осъден, тежестта на престъпленията, обществените отношения, които засягат същите, конкретния обект на защита и многобройността на деянията при престъпленията против собствеността, както и тяхната еднородност. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, а подадената касационна жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК В. К. Н. следва да бъде осъден да заплати на ГДНП деловодни разноски в размер на 102,26 евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение