Определение № 262 от 09.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 849/2017 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Разпореждане от 19.01.2017 г. по ч.гр.д. №4285/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което му е върната частна жалба вх.№18338 от 13.12.2016 г. поради неотстраняване в дадения срок нередовността й: представяне на документ за внесена държавна такса 15 лв., с оплакване, че е неправилно. Жалбоподателят излага, че не е изпълнил дадените от съда указания за отстраняване нередовността на частната жалба, тъй като съобщението не е стигнало до него и не е отказвал да го получи, като лицето, посочено в съобщението, не е негов служител. Иска разпореждането за връщане на частната жалба да се отмени. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира, че разпореждането подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 ГПК, тъй като прегражда развитието на делото, че частната жалба е допустима, като подадена в срок и е редовна. С обжалваното разпореждане е върната на [фирма] - [населено място] подадената частна жалба поради неотстраняване в дадения срок нередовността й: представяне на документ за внесена държавна такса 15 лв., указания за което САС е дал с Разпореждане от 14.12.2016 г. по ч.гр.д.№ 4285/2016 г. Съдът е изложил, че съобщението до частния жалбоподател за внасяне на държавна такса му е редовно връчено при отказ - чл. 44 ал. 1 изр. 5 и 6 ГПК. Разпореждането е правилно. Частната жалба вх.№18338 от 13.12.2016 г. САС е оставил с Разпореждане от 14.12.2016 г. без движение, като нередовна и е указал на жалбоподателя да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса 15 лв., с предупреждение, че при неизпълнение на това указание жалбата ще бъде върната. Това е съобщено на частния жалбоподател на 09.01.2017 г. на вписаните в ТР седалище и адрес на управление: [населено място], пл. ”Б. комуна”, блок Бор №2, като отказът на изп.директор Ив.Р. да получи съобщението, е удостоверен от връчителя, съгласно чл. 44 ал. 1 изр. 5 ГПК. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че лицето, което е отказало да получи съобщението, не е негов служител, тъй като законът не изисква отказът да бъде удостоверен от служител на получателя. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение