Определение № 87 от 24.02.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на И. И. А. против определение № 349 от 04.11.2009г. на Софийски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на същия за предоставяне на правна помощ за преподписване на частната касационна жалба вх. № 2* от 23.09.2009г. против определение 251/24.08.2009г. по гр.д. № 768/2009г. на СОС. Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалната норма на чл. 99 от ГПК, тъй като съдът не му е указал да ангажира доказателства за здравословното си състояние и на чл. 21 от Закона за правна помощ, защото той не съдържа забрана за назначаване на правна помощ за преподписване на частната касационна жалба. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. о., като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, за което изрично е предвидено обжалване в чл. 95, ал.5 от ГПК е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.2 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да обжалваното определение, въззивният съд е приел, че в ЗПрП не е предвидена възможност за предоставяне на такава само за преподписване на частна касационна жалба и че молителят не отговаря на изискването на чл. 23, ал.4, т. 4 и 6 от този закон, защото не са представени доказателства за влошено здраве, а е в трудоспособна възраст. Определението е неправилно. В Законът за правна помощ е предвидена възможност за предоставяне на такава за постигане на споразумение преди започване на съдебен процес, за подготовка на делото, за процесуално представителство и при задържане по чл. 63, ал.1 от от ЗМВР. При изготвяне на частна касационна жалба процесуалното представителство се изразява именно в подготовката й във вид, съобразно изискванията на чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 278, ал.4, във вр. с чл. 284, ал.2 от ГПК. Съдът незаконосъобразно е приел, че ЗПрП не предвижда възможност за предоставяне на правна помощ само за преподписване на частната жалба. Безспорно процесуалното представителство включва и това, макар да не го изчерпва. Адвокатът сам преценява дали да преподпише частната касационна жалба във вида, в който е представена, или ще я приведе във вид, в който я счита за съответстваща на изискванията на ГПК. Изискването за преподписването на частната касационна жалба не е самоцелно, а е с оглед привеждането й във вид, съобразно процесуалните правила, за да не се накърняват права на гражданите, които отговарят на изискванията за предоставяне на правна помощ, само защото не са могли сами да си ангажират адвокатска защита. В случаите на предоставяне на правна помощ по граждански дела за процесуално представителство, чл. 23, ал.4 от ЗПрП въвежда неизчерпателно изброени критерии за преценка на съда. Те са доходите на лицето, имущественото състояние, установено с декларация, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст. С декларацията за семейно и имотно състояние молителят е доказал, че не е семеен, че притежава само 1/8 ид.ч. от жилищен имот, че няма доходи, установено и с регистрация от бюрото по труда. Съдът не е дал указание на молителя да установи и здравословното си състояние, съгласно изискването на чл. 99 от ГПК. ......................................................... Представени са доказателства и за друго заболяване, както и за постоянна регистрация в Бюрото по труда. При тези данни, настоящата инстанция намира, че неправилно е отказана правна помощ на молителя на посочените критерии по чл. 23, ал.4 от ЗПрП. Такава следва да се допусне. Отделен е въпроса дали частната жалба би била основателна при действието на чл. 12, ал.2 от ПВп, но в това производство, съдът намира, че дори в хипотезата на чл. 23, т..2 от ГПК не може да преценява това. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение