Определение № 724 от 23.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 718/2012 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, ГПК по повод подадена частна касационна жалба от [фирма], [населено място],чрез адвокат Г. К., с вх.№ 7347/18.07.2012 г. на Софийския апелативен съд, срещу Определение №1384 от 29.06.2012 г. по ч.гр.д.№1085/2012 г. на Софийския апелативен съд, 1 състав, с което е потвърдено определение №19 от 20.02.2011 г. по т.д.№60/2010 г. на Врачанския окръжен съд, с което е отказано приемането на предявения от настоящия частен жалбоподател срещу първоначалния ищец [фирма] инцидентен установителен иск с правно основание чл.212 ГПК. Въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд, че липсва правен интерес от предявяването му, защото предметът на предявения от ответника инцидентен установителен иск се включва в предмета на главния иск с правно основание чл.92 ЗЗД, по който съдът ще следва да се произнесе с оглед възражението на ответника за прекратяване на наемното правоотношение между страните по спора. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, защото право на ответника е да реши дали ще упражни защитата си чрез възражение или по исков път. Подържа основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Ответникът не взема становище по частната касационна жалба. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, поради което е процесуално допустима. Обжалваното въззивно определение ще следва да се допусне до касационен контрол. Определението по чл.212 ГПК, с което съдът е отказал да приеме за съвместно разглеждане предявения от настоящия частен жалбоподател, ответник по делото, инцидентен установителен иск, не подлежи на инстанционен контрол. То не е прекратително по смисъла на чл.274, ал.1,т.1 ГПК, защото исковото производство, в което е бил предявен, продължава да е висящо, а инцидентният установителен иск може да бъде предявен самостоятелно. Не попада и в хипотезата на чл.274, ал.1,т.2 ГПК, тъй като това определение не е посочено от закона като изрично обжалваемо. По въпроса за необжалваемостта на определението, с което съдът не приема за съвместно разглеждане инцидентния установителен иск по чл.212 ГПК, е налице трайноустановена съдебна практика, която се споделя от настоящия състав. Вж. Определение №318/14.06.2011 по ч.гр.д.№170/2011 г. ВКС, ІІІ Г.О., Определение №550 от 26.10.2012 г. по ч.гр.д.№393/2012 г. на ВКС, І Г.О., Определение №297/12.04.2010 г. по ч.т.д.№124/2010 г. на ВКС, І Т.О., Определение №630/20.09.2011 г. по ч.т.д.№545/2011 г. на ВКС, І Т.О. и др. Поради необжалваемостта на първоинстанционното определение, Софийският апелативен съд се е произнесъл по недопустима въззивна частна жалба с правно основание чл.274, ал.1 ГПК, който порок се е отразил на допустимостта на въззивното определение. С оглед на това Върховният касационен съд е длъжен служебно да се произнесе по допускането му до касационен контрол и извън въведените от частния жалбоподател основания за допускане на касационно обжалване/вж.т.1 на ТР1-2010-ОСГКТК/. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд