Определение № 990 от 09.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1559/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на В. Г. Д. от [населено място], чрез адв. В.С. и Р. Т. Р. от с.гр. чрез адв. Вл. И. срещу решение № 249/ 09.07.2010 год. на Русенски окръжен съд, в частта в която след като е отменено решението на Русенския районен съд по гр.д. № 4954/2009 год. е постановено ново решение, с което се признава за установено, че Р. Т. Р. от и В. Г. Д. и двамата от [населено място] дължат солидарно на [фирма], [населено място] сумата от 1 855,81Щ.Д. с левова равностойност 2 792,81 лв. и 73,50 евро с левова равностойност 143,75 лв., изплатени командировъчни пари за командировки в чужбина, ведно със законната лихва от 16.02.2009 год., до окончателното плащане на сумите, 925,73 щ.д. с левова равностойност 1393,13 лв. - мораторна лихва върху главницата от 1855,81 ЩД за периода 24.04.205- 15.09.2008 год. и 28,94 евро с левова равностойност 56,60 лв. - мораторна лихва върху главницата от 73,50 евро за периода от 30.09.2005 год. до 15.09.2008 год. Към касационните жалби и двамата касатори представят изложения на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК. Ответникът по касация [фирма], не взема становище както по допустимостта на касационното обжалване, така и относно основателността на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: По касационната жалба на В. Г. Д.: Същата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуална допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК. Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. В случая тези изисквания на закона не са изпълнени. В представеното към касационната жалба на касаторката изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК е посочен следния материалноправен въпрос: „Дали е приложима Наредбата за командировките / вероятно се има предвид Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина/ и дали е допустимо да се създават повече ограничения от предвидения там ред и с каква сила са те." Касаторът счита, че по този въпрос няма съдебна практика, налице е и непълнота в закона, което наляга неговото тълкуване за да се отстрани тази непълнота, поради което касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.З ГПК. Посоченият въпрос освен, че е неясно и неконкретно формулиран, не бил предмет на разглеждане от въззивната инстанция. С решението солидарната отговорност на този касатор е ангажирана заради съставянето на некоректни счетоводни статии за отчитането на паричните средства във валута за процесиите командировки на касатора Р. Р., посочването на нереални салда на балансова сметка „ 4241 Подотчетни лица - валута" в съставените оборотни ведомости за 2006 год., отчитането на нереални размери на изразходените и отчетени от изп. директор разходи за командировки и служебни аванси във валута и подаването на некоректна информация за извършените стопански операции. Доколкото поставения от касаторката въпрос така, както е формулиран, не е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и не е обусловил ангажирането на нейната солидарна отговорност, същият няма характер на правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК и само на това основание касационното обжалване на решението по касационната жалба на В. Д., не следва да се допуска. По касационната жалба на Р. Т. Р.: Тази касационна жалба също е процесуално допустима, доколкото е подадена в срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. В изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване този касатор прави оплаквания за неправилност на решението, които не могат да бъдат предмет на обсъждане в настоящото производство. Посочени са и следните материалноправни въпроси: Дали разходите за командировките са съобразени с разпоредбите на специалната наредба за командировките в чужбина и в предвидените там размери и дали след като реално са извършени, съответно документирани, осчетоводени и одобрени, е налице основание за ангажиране на имуществената му отговорност. Касаторът счита, че по този въпрос няма съдебна практика, налице е непълнота в закона и се налага тълкуването му, което да доведе до отстраняването й. С оглед на това счита, че касационното обжалване следва да бъде допуснато на осн. чл. 280,ал.1,т.З ГПК. Първият въпрос има фактически, а не правен характер. Неговият отговор е различен, а не принципен ,в зависимост от установените по делото факти досежно конкретно направените разходи за командировка. По втория въпрос: Според въззивният съд обстоятелството, че СД на дружеството е одобрил направените от Р. разходи за процесиите командировки, които са били включени в авансовия отчет, не е основание за определянето им като полагащи се, доколкото правилата и разходите за командировка и специализация в чужбина, както начина им на доказване са императивно определени в НСКСЧ и не могат да бъдат дерогирани от решение на колективния орган на управление на дружеството, което им противоречи. В това се състои отговорът на втория поставен въпрос, който е правилен. В случая не е налице празнота в закона. Застъпеното от въззивният съд становище е в съответствие със съществуващата съдебна практика по въпроса и е правилно. С оглед на това, не е налице допълнителния критерий по чл. 280,ал.1,т.З ГПК. По изложените съображения, касационното обжалване на решението в обжалваната част не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.