Определение № 37 от 08.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1153/2010 г.

Т. Т. от[населено място] е подал частна касационна жалба /наречена молба за отмяна/ вх. № 18111/18. 5. 2010 г. относно определение на Апелативен съд – Варна, постановено на 10. 3. 2010 г. по гр. д. № 115/2010 год., с искане да бъде отменено. След проверка, касационният съд установи следното: Варненският апелативен съд, с обжалваното определение, е потвърдил определението на Варненския окръжен съд от 9. 12. 2009 г. по гр. д. № 2430/2009 г., с което е прекратено, като процесуално недопустимо, производството по жалба на Т. Т. срещу действие на частен съдебен изпълнител Ст. Д., с район на действие Варненски окръжен съд. Обжалваното действие е разпореждане от 18. 5. 2009 г. по изп. дело № 20087180400134, с което е отказано връщане на заплатен от Т. задатък в размер на 1011 лв. за участие в наддаването за публична продан на недвижим имот в[населено място]. С определение от 18. 11. 2010 год. касационният съд даде указания на жалбоподателя Т. Т. да представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, както изисква чл. 274, ал. 3 ГПК. С молба /частна касационна жалба/, вх. № 5261/6. 12. 2010 г. жалбоподателят Т. е заявил, че представя изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК. От съдържанието на молбата е видно, че жалбоподателят се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдението, че законът е непрецизен след като дава възможност съдебния изпълнител да е недосегаем при извършване на незаконосъобразни действия. Твърди, че частната му жалба е за измама, тъй- като е бил подведе да участва в търг за покупка на несъществуващ недвижим имот и е понесъл щети, които следва да му бъдат възстановени по чл. 45 ЗЗД. Касационният съд счита, че молбата от 6. 12. 2010 г. не отговаря на изискванията на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК и не може да бъде основание за допускане на касация. Не е посочен правния въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Варненският апелативен съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд за недопустимост на производството, съобразно чл. 435 ГПК, който изчерпателно посочва лицата, имащи право на жалба и действията на съдебния изпълнител, подлежащи на обжаване. На тази основа е констатирал, че жалбоподателят Т. в качеството му на обявен за купувач на имота, като наддавач, предложил най-висока цена за имота - обект на публична продан, няма процесуално право да обжалва отказа на съдебния изпълнител за връщане на платения от Т. задатък от 1011 лв., който задатък е удържан за удовлетворяване на взискателя, съгласно чл. 493, т. 1 ГПК. Частният жалбоподател не конкретизира по кои от тези въпроси, разрешението на въззивния съд касае точното прилагане на закона и развитието на правото. Твърдението му, че той е ощетен от действията на съдебния изпълнител, който е обявил публична продан на несъществуващ имот, е необосновано с оглед на предвидената в чл. 487, ал. 4 ГПК възможност за предварително преглеждане на имота от лицата, които желаят да го купят. Отделно от това, въззивният съд е констатирал и посочил в мотивите на решението си, че жалбоподателят има право на защита по общия исков ред. Върховният касационен съд