Определение № 230 от 18.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1166/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на адв.Г.В. – пълномощник на С. К. К.,Е. Д. К. и В. Д. К. против въззивно решение от 10.03.2010 г. по гр.д.№ 198/2008 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявения от праводателят на касаторите срещу Й. Т. Т.,С. Г. М.,И. Г. Ч.,В. И. Т.,С. И. Б. и Ц. Й. П. иск с правно основание чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ относно земеделски имот,представляващ нива с площ от 3,8 дка,находяща се в м.”К.”,землището на бившето [населено място] и представляваща имоти № 018223 и № 018230 по картата на землището. Върховният касационен съд, състав на І г.о., като разгледа доводите на страните и съгласно данните по делото,намира,че не следва да се произнася по наличието на основанията за допускане на касационното обжалване,тъй като касационната жалба е процесуално недопустима. Разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК/редакцията преди изменението на ГПК – ДВ бр.100/2010/ изключва от касационно обжалване решения на въззивния съд,по които обжалваемия интерес е под 1000 лв.Вещните искове са оценяеми съгласно чл.69 ГПК и цената им се определя според данъчната оценка,а ако няма такава – според пазарната цена на вещното право,т.е.и обжалваемия интерес по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК се определя по този критерий.Искът по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ има за предмет установяване на правото на собственост към минал момент,но по същество той е част от реституционното производство на земеделските земи.Ето защо както цената на иска,така и обжалваемия интерес следва да се определи по цените към настоящия момент. В първоинстанционното производство по делото е приложено удостоверение за данъчна оценка, съгласно което цената на иска е под 1000 лева. Ето защо подадената жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горните съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.,