Определение № 313 от 22.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 59/2010 г.

Образувано е по частна жалба на В. Д. С. от гр. Б. срещу определение № 883 от 30.11.2009 г. по гр.д. № 2326/2008 г. на ВКС, ІІІ гр. отд. С частната жалба е наведено оплакване за незаконосъобразност, допуснати нарушения на съществени процесуални правила и необоснованост. Ответникът “И” О. / в ликвидация/, гр. Б. не е подал писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид доводите във връзка с направените оплаквания и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение тричленният състав на ВКС, ІІІ г.о. е оставил без разглеждане подадената от жалбоподателя молба за отмяна по реда на чл. 231 ал.1, б. “а”, “г” и “е” ГПК /отм./ на решение № 22 от 9.01.2008 г. по гр.д. № 1390/2007 г. на Благоевградския окръжен съд, постановено в производство по чл.332 ГПК /отм./. В съобразителната част на определението е посочено, че с решението, чиято отмяна се иска не се разрешава материалноправен спор по същество, то не се ползва със сила на пресъдено нещо и поради това не попада в обхвата на подлежащите на отмяна съдебни актове, в който смисъл е задължителната съдебна практика - ППВС № 2/1977 г. Определението е правилно. На отмяна по реда на чл.231 ГПК/ отм./ подлежат само актове, които се ползват със сила на присъдено нещо, т. е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. По реда на цитираната разпоредба, съгласно Постановление №2/77 г. на Пленума на ВС, на отмяна подлежат и съдебните актове, които поради даденото с тях разрешение по материалноправни въпроси са приравнени по правни последици на влезлите в сила решения и за които законът не предвижда защита по друг ред. В случая решението на Благоевградския окръжен съд, постановено в производства по 332 ГПК /отм./, съдържа произнасяне по процесуалноправен въпрос, относно това налице ли са предпоставките за прекратяване на изпълнителния процес в хипотезата на чл.330, ал.1, б.”а” ГПК /отм./. С него не е дадено разрешение по материалноправен въпрос, пред какъвто в това производство съдът ще бъде изправен само при произнасяне по законосъобразността на постановлението за възлагане на недвижим имот при публичната продан. Следователно, то не съставлява влязъл в законна сила съдебен акт, формиращ сила на присъдено нещо по отношение на разрешен с него материалноправен спор, нито имат характера на приравнено по последици на влязло в сила решение и поради това не попада в обхвата на подлежащите на отмяна по реда на извънинстанционното производство съдебни актове. В обобщение се налага извода, че като е оставил без разглеждане молбата за отмяна по чл.231, ал.1, б.”а”, “г” и “е” ГПК /отм./ поради процесуалната й недопустимост, тричленният състав на ВКС е постановил законосъобразно определение. Частната жалба срещу него е неоснователна и то следва да се потвърди. Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.