Определение № 420 от 18.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1363/2010 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на С. окръжен съд от 12.05.2010 г. по гр.д. № 142/2010, с което е отменено решението на С. районен съд от 02.02.2010 г. по гр.д. № 4740/2009, като са уважени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Недоволен от решението е касаторът НЧ “И. Т.”,[населено място], [община], представляван от адв. Е. Н. от СЗАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за задължението на работодателя да посочи в заповедта за уволнение не само липсващите качества на работника, но и фактите, установяващи липсата на качества, както и фактите, установяващи неефективността на работата, който се разрешава противоречиво от съдилищата и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответницата по жалбата М. Б. С. - Ж. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че работодателят е изпълнил задължението си да посочи в заповедта за уволнение качествата, които липсват на работника за ефективно изпълнение на възложената работа, но не е посочил фактите, установяващи липсата на качества, както и фактите, установяващи неефективността на работата. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият правен въпрос обуславя решението по делото и се разрешава противоречиво от съдилищата, както се установява от представените решения на Върховния касационен съд. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение