Определение № 6632 от 30.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4529/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2, вр. чл. 161, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. І. Образувано е по частна жалба на С. Г. С., чрез пълномощник против определение от 06.02.2024 г., постановено по адм. д. № 11030/2023 г., по описа на ВАС, с което е отхвърлено искането на С. Г. С. за възстановяване на срока за отстраняване нередовността на жалбата й, съобразно дадените от съда указания с разпореждане от 24.11.2023 г. по адм. дело № 11030/2023 г. по описа на Върховен административен съд. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно. Навеждат се оплаквания, че решаващият тричленен състав на ВАС, е стигнал до грешни изводи, като не е съобразил практика на съдилищата, сред които и въведено според някои съдебни състави, като непредвидено обстоятелство непредаването на съобщение във връзка със съобщаване на съдебен акт на адресат; посочените изводи на съда са неправилни, а обжалваното определение - незаконосъобразно, поради което следва да се отмени изцяло за наличие на непредвидени обстоятелства, а именно, че тричленен състав не е обсъдил приложените към молбата по чл. 161 от АПК доказателства, за да се убеди в наличието на непредвидени обстоятелства. Искането на частната жалбоподателка е съда да отмени атакуваното определение и да се възстанови срока за отстраняване на нередовност на подадената от нея жалба срещу разрешение за строеж № РС – 72/29.09.2023 г., издадено от министър на регионалното развитие и благоустройство. ІІ. Подадена е и частна жалба от С. Г. С., чрез пълномощник против определение от 12.01.2024 г., постановено от тричленен състав на ВАС по адм. д. № 11030/2023 г., с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу разрешение за строеж № РС – 72/29.09.2023 г. от министър на РРБ. Жалбоподателката не е съгласна, че в указания с разпореждане от 24.11.2023 г. срок не е отстранила нередовности по жалба срещу сочения административен акт. В частната жалба се твърди, че с молба за възстановяване на срока по реда на чл. 161 от АПК са направени уточнения във връзка с дадените от 24.11.2023 г. на жалбоподателката указания. Същите указания са дадени и на други жалбоподатели, които на самостоятелно основание оспорват същото разрешение за строеж, но са изпълнени в срок. Прави се оплакване, че засегнатия според частната жалбоподателка съсобствен имот е в съседство с други, също засегнати от административния акт имоти и нямало пречка жалбата и да бъде разгледана заедно с другите, по които е образувано производството по делото. Искането е за отмяна на определението от 12.01.2024 г., с което жалбата й е оставена без разглеждане и да се върне на тричленен състав на ВАС за продължаване на съдпроизвдствените действия. Петчленен състав на ВАС приема, че въпросът за възстановяване на пропуснатия срок е преюдициален по отношение на спора по частната жалба, поради което първо следва да бъде разгледана частната жалба срещу определение от 06.02.2024 г., постановено по адм. д. № 11030/2023 г., с което е отхвърлено искането на С. Г. С. за възстановяване на срока за отстраняване нередовността на жалбата й и след това да се разгледа частната жалба срещу прекратителното определение на тричленен състав на ВАС от 12.01.2024 г. в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата срещу разрешение за строеж № РС № 72/29.09.2023 г., издадено от министър на РРБ. І. Частната жалби е подадена от лице, имащо правен интерес, срещу подлежащ на оспорване акт по чл. 161, ал. 3 от АПК и е депозирана в сроковете по чл. 230 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна. С процесния съдебен акт тричленен състав на ВАС е приел, че процесното разпореждане на съда от 24.11.2023 г. е съобщено на частната жалбоподателка по реда на чл. 137, ал. 1 от АПК. Изпратено е на посочен от частната жалбоподателка в жалбата й адрес за връчване на съдебни книжа. Съобщението е връчено на 05.12.2023 г. Няма спор, че на същия адрес съобщението е прието от баща й, съсобственик на имота, както и жалбоподател на самостоятелно основание в производството по оспорване на административния акт. Съобщението е връчено, като не се констатират нарушения на изискванията по чл. 44, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Получателят на съобщението е лице, което е приело да получи съобщението, предвид което няма нарушение по чл. 46 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК. Безспорно, процедурата по връчване на съобщението не страда от порок, от който да се прави извод за нарушено право на жалбоподателката в производството пред съда. Поради неизпълнение указанията на съда, производството по делото по отношение на частната жалбоподателка е прекратено. Поискано е възстановяване на срока за изпълнени на указанията, като се сочат обстоятелства, които правилно не са приети от решаващия съдебен състав за особени непредвидими. Решаващият съдебен състав приема изложените от нея основания за възстановяване на срока за обжалване на процесното определение в хипотезите на чл. 161, ал. 1 от АПК за неоснователни. Петчленен състав на ВАС приема, че доводът изведен от частната жалбподателка, за преклонна възраст на баща като получател на съобщението, не е и не може да се обсъжда като непредвидено обстоятелство. По тази причина решаващият съд е оставил без уважение искането по чл. 161 от АПК. Определението на тричленен състав на ВАС е правилно и съобразено със събраните по делото и относими към производството доказателства, отнесени към съответните на производството материално-правни норми. Съгласно чл. 161, ал. 1 АПК страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок може да иска възстановяването му ако докаже, че пропускането се дължи на особени, непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията въвело жалбоподателя в заблуждение. Разпоредбата на чл. 161 АПК регламентира при какви предпоставки е допустимо възстановяването на срока. За да е налице основание за възстановяване на срока за обжалване на даден административен акт е необходимо за жалбоподателя да са били налице особени непредвидими обстоятелства. Законодателят не е дефинирал съдържанието на понятието „особени непредвидени обстоятелства“ като е оставил на практиката, с оглед конкретиката на всеки отделен случай, да ги определи въз основа на конкретните относими доказателства. При преценката на конкретните сочени обстоятелства съдът следва да отчита, че те трябва да бъдат такива, които жалбоподателят не би могъл да предвиди дори и да е положил необходимите усилия и грижа. Става въпрос за обстоятелства, които са извън обичайните и нормално очакваните, като преклонната възраст, твърдяна от частната жалбоподателка за неин родственик, нито е необичайно за нея обстоятелство, нито може или е могло да е непредвидено. В този смисъл подобен аргумент е изцяло несъстоятелен, като се вземе предвид, че родственикът й, адекватно е упълномощил адвокат за защита на интересите му по оспорване на същия административен акт. Наред с това тези обстоятелства трябва да са възникнали внезапно, изненадващо, поради което страната не е в състояние да ги преодолее, а наведените пред тричленен състав в молбата по чл. 161 от АПК и приложените доказателства са следствие на професионалната ангажираност и декларирано от Г. С. обстоятелство, което не се вмества в законовите изисквания. Обстоятелствата трябва и да са особени, т. е. да са различни от обикновените, рутинните и да са й попречили да изпълни в срок съответното процесуално действие. Както правилно приема тричленен състав на ВАС, изложените факти не обосновават основание за възстановяване на пропуснатия срок, тъй като обстоятелствата са ежедневни, не и непредвидени. В този случай частната жалбоподателка е длъжна да си организира сама, по избран от нея начин, грижата за интересите си, като се вземе предвид, че тя, като съсобственик на имота, наред с баща си е подала жалба, има упълномощен процесуален представител, не е посочила съдебен адрес и адресат. Не са такива обстоятелства и служебните ангажименти, свързани с пътувания. В случая липсват и данни за конкретни действия на съдебната администрация да не е изпълнено законово задължение по връчването на съобщение по делото. По тези съображения обжалваното определение, с което тричленен състав на ВАС е оставил без уважение искането за възстановяване на срока по изпълнение указани на съда е правилно и следва да бъде оставено в сила. ІІ. По отношение частната жалба срещу определението на тричленен състав на ВАС от 12.01.2024 г., с което е оставил жалбата на С. С. срещу разрешение за строеж № РС – 72/29.09.2023 г., издадено от министър на РРБ без разглеждане и е прекратил производството по делото по отношение на нея, след като е установил, че в указан от съда срок не се доказва тя да е заинтересована от оспорване на сочения административен акт. Спазването на процесуалните срокове е задължение на страна, участник в съдебното производство и неизпълнението му води да недопустимост на инициираното от страната оспорване. По тази причина, частната жалба срещу определението на тричленния състав на ВАС от 12.01.2024 г., постановено по делото се приема за неоснователна, предвид безспорно установеното, че в срока, даден от съда не са изпълнени, дадените указания. Определението на съда от 12.01.2024 г., в частта с която е оставена без разглеждане жалбата и производството по отношение на С. С. е прекратено е правилно и следва да се остави в сила. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховен административен съд, петчленен състав