Определение № 1211 от 29.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 672/2012 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. [фирма] срещу решение №1200 от 23.02.2012г по гр.д.№15655/2011г. на Софийски градски съд ,с което е отменено решение от 13.07.2011г на Софийски районен съд и е уважен иска за отмяна на наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” В приложеното към жалбата изложение, като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие с трайната практика на Върховния касационен съд по въпроса за легитимираната в трудовия спор страна - работодател, каквото качество имат и поделенията ,в частност поделението (ППП) на Б. [фирма] в [населено място] ,при което ищецът е полагал труд .В свое лице касаторът оспорва легитимацията си по трудовия спор, позовава се на реш. №121/1997г гр.д№194/1997г ІІІ г.о, реш.№322/1998г д.№970/1997 ІІІ г.о и др, които са приложени към изложението и според защитата противоречат на възприетото от Софийски градски съд по изведения въпрос. В отговор ответникът по жалбата Н. В. С. оспорва да е налице противоречие с приложената съдебна практика. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК тезата на касатора е аргументирана с представителна съдебна касационна практика на Върховния касационен съд, която практика действително е последователна по изведения в изложението въпрос за процесуалната и материална правоспособност на икономически обособени поделения в трудовия спор, като работодатели по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ, но поставеният въпрос, както и приложената съдебната практика по него, нямат отношение към решаващо прецененото от Софийски градски съд обстоятелство, че в случая директорът на поделението е представлявал юридическото лице на ответника в трудовото правоотношение, по силата на изрично пълномощно и това обуславя легитимацията на дружеството в процеса .Директорът на поделението е упражнявал възложена му от управителя на дружеството работодателска компетентност, при налагане на оспорваното дисциплинарно наказание включително. Тези са обстоятелства, обусловили решаващата воля на съда по повдигнатия въпрос, които обстоятелства защитата игнорира при доводите си за наличие на противоречие по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Въпрос, която няма връзка с решаващите изводи на съда по конкретното дело и обстоятелствата, които са ги обусловили, не отговаря на съдържателните изисквания по допускане на касационно обжалване. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.