Определение № 965 от 14.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 947/2010 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. К. Д. против решение №381/17.03.2010 година, по гр.д.№ 3287/2009 г., постановено от Окръжен съд – Пловдив. С обжалваното решение е оставено в сила решение на Районен съд – Пловдив, с което е отхвърлен предявен установителен иск за собственост, с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./. Ответниците по касационната жалба М. М., В. М., З. Г., Г. М. и Н. М. са представили писмен отговор, с което оспорват наличието на касационни основания за допускане на касационната жалба до разглеждане по същество. Състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия, намира касационната жалба за процесуално недопустима, на основание чл.280, ал.2 от ГПК. В разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК предвижда критерий, който изключва приложното поле на чл.280, ал.1 от ГПК, като се касае за установен минимален праг на обжалваем интерес от 1000 лева. Разпоредбата е императивна и съгласно нея не подлежат на касационно обжалване решения на въззивния съд, с обжалваем интерес под 1000 лева. По делото, на л.6 от производството пред районния съд, е приложено удостоверение за данъчна оценка изх.№[ЕГН]/11.04.2007 г. година, издадено от Община „Р.” П., сочещо, че спорния имот, представляващ нива, е с данъчна оценка от 892,60 лева. Претендираната ½ ид.ч. от спорния имот има стойностен еквивалент от 446,30 лева. Тази сума, като обжалваем интерес, обосновава извода на съда, че обжалването пред касационната инстанция на решението на въззивния съд е недопустимо, поради липса на обжалваем интерес над 1000 лева. По изложените съображения и на основание чл.288 във вр. с чл.280, ал.2 от ГПК, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия