Решение № 11644 от 2.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7417/2018 г.

Решение № 11644 от 2.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7417/2018 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на М. К., гражданин на Ирак, срещу решение № 141 от 08.02.2018 г. по адм. д. № 1175/2017 г. на Административен съд София- област, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед УРИ 4379 ОЧ-451/07.09.2017 г. за принудително настаняване на чужденец в СДВНЧ, издадена от началника на ГПУ Калотина при РДГП Драгоман, с която на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8, ал. 9 и ал. 10 от Закона за чужденците в Република България е разпоредено принудително настаняване в Специален дом за временно настаняване на чужденци към дирекция "Миграция", МВР, за срок не повече от 6 месеца. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Счита, че административният акт е издаден в противоречие с материалния закон, при несъответствие с целта на закона и принципа на съразмерност. Сочи, че се установява наличие на едно от обстоятелствата посочени в чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ - опасност от укриване, без да са посочени мотиви. Не е налице опасност от укриване тъй като са представени са доказателства, че лицето има адрес на територията на страната, декларация за осигурено жилище и адрес и издръжка осигурена от български гражданин. Административният орган не извършил проверка на обстоятелствата посочени в заповедта, не изискал документи при връчването на заповедта. Излага доводи, че в административния акт не са отчетени всички обстоятелства по чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ, ограничени са му права без да е необходимо. Според жалбоподателя мярката е наложена автоматично, без да се прецени възможността за налагане на по- лека мярка, като явяването му в териториална структура на МВР. Ответната страна е представила по делото пълната преписка по издаване на акта. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в законоопределения срок на 08.03.2018 г., при връчено съобщение за решението на 23.03.2018 г. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба съдът е установил, че в разглеждания случай на лицето е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ – връщане на чужденец в страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна на основанието по чл. 41, т. 4 от ЗЧРБ – наличие на влязло в сила решение за отказан статут на бежанец в Република България. Във връзка с налагане на принудителната административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ и поради преценка, че е необходимо да се отстранят съществуващи пречки за изпълнението й, органът е наложил и принудителното настаняване на чужденеца в СДВНЧ. Съдът приел, че мярката е обоснована от обстоятелствата по задържане на лицето в опит да напусне страната не по установения ред, в непосредствена близост до границата на Република България, след щателно претърсване на съответния район, оглед на блокираното застрашено направление и кратко преследване, осъществили се на 07.09.2017 г., около 01, 10 часа /в този смисъл данни в доказателствата по преписката./. От тези обстоятелства е приет за обоснован и изводът на административния орган, че лицето би се отклонило от изпълнение на мярката по чл. 39а, ал. 1, т. 2, включително и поради липса на достатъчно средства. Направил извод, че в случая са осъществени кумулативните изисквания на закона - чл. 46, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 от ЗЧРБ за издаване на оспорения административен акт, а именно: наличие на заповед за наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ; неустановена самоличност на чуждия гражданин, предвид липсата на документи за самоличност, констатирана по преписката; опит за преминаване на границата на страната не по установения за това ред и следващата от това опасност от отклонение от изпълнението на мярката. Решението е правилно. Изводът на административният орган и на административния съд, че е съществувала опасност лицето да се укрие съответства на обстоятелствата по случая. Видно от данните по административната преписка на иракския гражданин е била наложена принудителна административна мярка и със заповед № ЗДС 657/14.04.2014 г. по описа на СДВР. Чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ предвижда в случаите, когато чужденецът, на когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органите по ал. 1 могат да издадат заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на връщането или експулсирането. Съгласно пар. 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ "Опасност да се укрие чужденец, спрямо когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3" е налице, когато с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че същото лице ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка. Данни в тази насока могат да бъдат обстоятелството, че лицето не може да бъде намерено на обявения от него адрес на пребиваване, наличие на предходни нарушения на обществения ред, на предходни осъждания на лицето, независимо от реабилитацията, не е напуснало страната в рамките на предоставения му срок за доброволно напускане, ясно е показало, че няма да се съобрази с наложената му мярка, притежава подправени документи или няма никакви документи, представило е невярна информация, вече се е укривало, не е спазило забрана за влизане и други. В случая иракският гражданин е заловен при незаконно преминаване на границата, поради което може да се направи обосновано предположение, че ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка връщане на чужденец в страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна, наложена на 07.09.2017 г., която не е изпълнил доброволно, въпреки, че изрично не е даден срок за доброволно напускане, счетено е и, че не разполага със средства да напусне страната. Следователно лицето вече се е укривало и има предходно нарушение на обществения ред, които обосновават опасността да се укрие. Представеният от жалбоподателя договор за наем на апартамен в размер на 400 лв. месечно, не съответства на установеното, че не притежава финансова възможност доброволно да напусне страната. Обстоятелствата по чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ имат значение при издаване на принудителната административна мярка връщане на чужденец в страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна, а не в настоящото производство по принудително настаняване на чуждия гражданин в СДВНЧ. Правилно е прието от съда, че представените писмени доказателства, сочещи наличие на регистрирано търговско дружество с едноличен собственик на капитала – жалбоподателя и нает недвижим имот за задоволяване на жилищни нужди, не доказват несъществуване на взетите предвид от органа пречки за изпълнение на наложената на основание чл. 39а, ал. 1, т. 2 принудителна административна мярка. От доказателствата се установява, че всички тези обстоятелства са съществували преди и към момента на задържането на лицето /07.09.2017 г./ при опита му да напусне страната не по установения за това ред, т. е. не сочат липса на пречки, включително и наличие на необходимите средства за жалбоподателя, за изпълнение на наложената на основание чл. 39а, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ мярка и не оборват обоснованото предположение на органа, че жалбоподателят ще се отклони от това изпълнение. Действително съществува възможност по чл. 39б, ал. 3 от ЗЧРБ, съгласно който когато е разрешено доброволно напускане, но съществува опасност от укриване на чужденеца, компетентният орган, издал заповедта по ал. 1, да издаде заповед за ежедневно явяване в териториалната структура на Министерството на вътрешните работи по местопребиваване, но правилно съдът е приел, че в случая не е обезпечавала изпълнението на наложената принудителна административна мярка.