Определение № 13138 от 04.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5563/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по искане на Д. Т. Т. за допълване на постановеното по делото решение в частта му за разноските. Ответникът по искането – С. В. Л., в писмено становище, оспорва искането и прави възражение за прекомерност на разноските. Искането за допълване на съдебния акт в частта му за разноски е направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е допустимо, а разгледано по същество е основателно като съображенията за това са следните: С решението, чието допълване се иска е оставено в сила решение № 2546 от 13.03.2024 г., постановено по адм. д. № 1096/2023 г. по описа на Административен съд гр. Варна в обжалваното му част, като съдът не се произнася по претенцията за разноски, направена от Д. Т. Т. - ответник в касационното производство. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно в писмения отговор на касационната жалба. С молба от 24.09.2024 г., депозирана по делото, отново е направено искане за присъждане на разноски и е приложен договор за правна защита и съдействие, видно от който е, че договореното възнаграждение е в размер на 1000 лв. и същото е заплатено в брой. С оглед на изложеното искането за допълване на постановеното по делото решение е основателно, поради като същото следва да се допълни като се осъди С. В. Л. да заплати на Д. Т. Т. сумата 1000 лв., представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е под установения минимален размер съобразно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,