Определение № 335 от 02.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 349/2010 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК вр. чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от Т. С. Д., приподписана от адвокат Я против въззивно определение на Софийски апелативен съд, ГК, 1-ви с-в № 300/17.02.20180 г. по ч. гр. д. № 273/2010 г., с което е потвърдено определение на Софийски градски съд, ГО, І-9 с-в № 14074/2.12.2009 г., постановено по гр. д. № 3185/2009 г., с което е прекратено производството и делото е изпратено по родова подсъдност на Софийски районен съд. С частната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на обжалваното определение. В аспект на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК от съдържанието на частната жалба и допълнението към нея може да се уточни разбирането на жалбоподателя, че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който според жалбоподателя е разрешен в противоречие с практиката на ВКС в т. 9 на ТР № 1/4.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г., ВКС, ОСГК – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и в противоречие с практиката на съдилищата по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по процесуалноправния въпрос за точното определяне на родовата подсъдност на делото, предмет на което са предявени обективно съединени искове за обезщетение на неимуществени вреди с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД. Позовава се на посоченото ТР и прилага копия от О. № 103/23.02.2009 г. по гр. д. № 109/2009 г., ВКС, ІV г. о.; Р. № 2* г. по гр. д. № 7150/2006 г., СРС, 39 с-в; Р. от 7.11.2008 г. по гр. д. № 2795/2007 г., СГС, ІІ „Г” ВО; Р. № 1177/5.11.2007 г. по гр. д. № 241/2007 г. ВКС, І г. о. Ответниците Национална следствена служба и П. на РБ не са изразили становище по частната жалба. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното: Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне. С обжалваното определение въззивният Софийски апелативен съд е потвърдил определение на Софийски градски съд, като е възприел правния му извод, че настоящото дело е родово подсъдно на Софийски районен съд по аргумент на чл. 104, т. 4 ГПК, тъй като всеки един от предявените от жалбоподателя обективно съединени искове е с цена на иска под 25000 лв. Въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното определение, а именно: въпросът за точното определяне на родовата подсъдност на делото с оглед цената на иска при обективно съединени искове за обезщетение на неимуществени вреди с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и е налице изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК. Основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ВКС е налице, когато в обжалваното въззивно решение /определение/ правният въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановление на Пленум на ВС, тълкувателни решения на общото събрание на гражданската колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия на ВКС, на общото събрание на търговска колегия на ВКС и решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. В конкретния случай с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл относно родовата подсъдност на делото и разрешението по този въпрос не е в противоречие с т. 9 от ТР № 1/2000 г., ВКС, ОСГК. Не е налице и основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като обжалваното определение не противоречи на съдебните решения, които жалбоподателят е посочил и копия от които е представил към частната си жалба. Въззивният съд е обсъдил определението на ВКС, ІV г. о. № 103/23.02.2009 г. по гр. д. № 109/2009 г. и изразеното разбиране се споделя от настоящия състав. Останалите съдебни решения, на които жалбоподателят се е позовал също не са относими към процесуалния въпрос, по който въззивният съд правилно се е произнесъл с обжалваното определение. Ето защо, не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение, поради което Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение