Определение № 7542 от 19.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6110/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Н. Петров, представен от адв. Стрелков, срещу определение № 716/27.05.2024 г. на Административен съд Шумен по адм. д. № 159/2024 г. Доводите на жалбоподателя са за неправилност на определението заради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди процесуални пропускания на съда по приобщаването на екземпляр от административната преписка, който да му бъде предоставен, както и ограничаване на възможностите му да противопостави доводи на възраженията на ответника зад недопустимост на жалбата му. Като факт с правно значение за допустимостта на съдебното производство сочи проведена нему операция. Обосновава нередовност на съобщаването на акта на решаващия орган. Иска отмяна на определението, а имплицитно и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира деловодни разноски. Ответникът по частната жалба – директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна изразява становище за нейната неоснователност. Върховният административен съд, като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Съдебното производство пред Адм. съд Шумен е образувано по жалба на Н. Петров срещу акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № П-03002723240398-004-001/19.01.2024 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна. По установяванията на първостепенният съд АПВ е връчен на жалбоподателя на 19.01.2024 г. чрез активиране на електронна препратка от електронен адрес [заличен текст]. Актът е оспорен по административен ред и е потвърден с решение № 25/27.03.2024 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна. Решението е съобщено по електронен път на 28.03.2024 г. с активиране на електронна препратка от електронен адрес [заличен текст]. Съдът е приел, че срокът за оспорване на АПВ е изтекъл на 11.04.2024 г. и е пропуснат, тъй като жалбата е подадена на 22.04.2024 г. Съобщаването на решението било надлежно, тъй като с позоваване на правилото на чл. 101, ал. 5, изр. последно ЗДДС заявеният адрес за кореспонденция в производството за специална регистрация за целите на ДДС е зачетен за адрес за получаване на съобщения по чл. 28, ал. 2 ДОПК. Посочването на друг електронен адрес в жалбата до горестоящия орган по приходите не заличавало действието на вече заявения електронен адрес [заличен текст]. Определението е неправилно. За оспорването на АПВ е приложимо универсалното производство на дял III от ДОПК /вж. чл. 129, ал. 7 във вр. с чл. 144 ДОПК/. Срокът по чл. 156, ал. 1 ДОПК за обжалване на акта пред съда е процесуален и преклузивен. Изтичането му е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за съществуването на правото достъп да съд за защита срещу АПВ. Срокът е 14-дневен и тече от получаването на акта на решаващия орган, постановен при задължителното оспорване на АПВ по административен ред. С арг. от чл. 22, ал. 6 ДОПК денят на получаване на юрисдикционния акт не се брои. Обратно на убеждението на частния жалбоподател, за ответника в първоинстанционното не съществува процесуално задължение да представи екземпляр от административната преписка за жалбоподателя. При действието на чл. 150, ал. 1 ДОПК задължението на органа, чрез който е подадена жалбата /в случая решаващия орган – вж. чл. 156, ал. 1, изр. 1 ДОПК/, е да комплектова преписката и да я изпрати до компетентния за разглеждане съд (не и с копие за ответника). И без нарочно възражение на ответника съдът дължи проверка за допустимост на жалбата, включително за спазване на срока за оспорване /вж. чл. 151, ал. 1 ДОПК/. На жалбоподателя е предоставена възможност да изрази становище по възражението за недопустимост на жалбата му. Обжалването на преграждащото определение на съда не е средство за изправяне на процесуалните му пропускания. Неотносим към пропускането на срока за съдебно оспорване факт е настъпилият след изтичането на срока – лечението в гр. София на 30.04.2024 г. Противоречащ на процесуалния закон е изводът на първостепенния съд за надлежно съобщаване на жалбоподателя на решението на административния орган по жалбата срещу АПВ. Посочването на адрес за кореспонденция е част от необходимото съдържание на жалбата до решаващия орган – чл. 145, ал. 1, т. 1, in fine ДОПК. Ако жалбоподателят посочи в тази жалба електронен адрес различен от вече посочения по реда на чл. 28, ал. 2 ДОПК /включително този от специалния регистър за целите на ДДС, който с чл. 101, ал. 5, изр. последно ЗДДС е признат за електронен адрес по чл. 28, ал. 2 ЗДДС/, то електронният адрес по жалбата е съобщен на водещия производството орган (решаващия орган) в съответствие с изискването на чл. 28, ал. 3 ДОПК. На този електронен адрес, а не на този по общия или специален данъчен регистър, следва да се връчи съобщението по реда на чл. 29, ал. 4 ДОПК. В случая удостоверяването по чл. 30, ал. 6 ДОПК е за връчване на електронно съобщение на адрес различен от променения по реда на чл. 28, ал. 3 ДОПК и съобщен чрез посочването му в жалбата до решаващия орган. Това съобщаване е ненадлежно, не поставя началото на срока по чл. 156, ал. 1 ДОПК и правото на достъп до съд на Петров за обжалване на акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № П-03002723240398-004-001/19.01.2024 г. не е преклудирано. Без да съществуват възприетите от съда процесуални пречки за правото съдебно оспорване е дължимо продължаването на съдебното производство. С оглед принципа за движение на процеса напред, предвид несамостоятелния характер на производството по обжалване на преграждащото определение и по арг. за противното от чл. 81 ГПК по въпроса за разноските пред настоящата съдебна инстанция следва да се произнесе инстанцията по същество. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,