Решение № 21 от 15.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 516/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, във вр. с ал. 1, т. 2 ГПК и е образувано по частната жалба на М. П. Г. от гр. Д. против разпореждането с № 598 от 19.10.2009 год. по гр. д. № 279/2009 год. на Габровския окръжен съд, с което е върната въззивната й жалба против решението на първоинстанционния Д. районен съд от 23.07.2009 год. по гр. д. № 4/2009 год. и е прекратено въззивното производство по делото. Жалбоподателката поддържа становище за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като поддържа, че е изпълнила указанието на съда за внасяне в срок дължимата държавна такса, съгласно представеното банково бордеро от 18.09.2009 год. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане. Ответниците Х., С. и Т. К., чрез пълномощника им адв. Св. З., оспорват жалбата по изложените в писмения им отговор съображения, а Р. П. не е взела становище по нея. Върховният касационен съд, като обсъди изложените в частната касационна жалба доводи във връзка с данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, същата е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена против акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК. Поради това и настоящето производство е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е и основателна, поради следните съображения: За да върне подадената въззивна жалба против първоинстанционното решение, окръжният съд е приел, че жалбоподателката не е изпълнила указанието за внасяне в срок дължимата съгласно чл. 18, ал. 1 във вр. с чл. 3 от Т. държавна такса в размер на 15 лв. Поради това и приложил разпоредбата на чл. 262, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 261, т. 4 ГПК, с оглед неотстраняване нередовността на въззивната жалба. Действително, въззивният съд с разпореждането си от 14.09.2009 год. и съгласно чл. 262, ал. 1 ГПК е съобщил на жалбоподателката да отстрани в едноседмичен срок констатираната нередовност на въззивната жалба – внасяне на държавна такса в размер на 15 лв. Съобщението е получено от нея на 18.09.2009 год., на която дата таксата е внесена, видно от представения в настоящето производство вносен документ. Изпълнението на указанието е в дадения срок, в който действително жалбоподателката е следвало да представи и документа за това пред въззивния съд, неизпълнението на което указание /съгласно текста на изпратеното съобщение/ е обосновало и направения извод в обжалваното разпореждане за връщане на жалбата. С представяне на вносния документ в настоящето производство, от който е видно, че държавната такса е внесена в срок, нередовността на въззивната жалба е отстранена и разпореждането на въззивния съд следва да се отмени и делото се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.