Определение № 116 от 10.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 384/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение от 15.12.2011 г., постановено по гр. д. № 678/2011 г. на Кюстендилски окръжен съд. С обжалваното решение е потвърдено решение от 26.09.2008 г. по гр. д. № 182/2005 г. на Дупнишки районен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора против К. Ц. К. иск за заплащане на сумата 10 000 лв., претендирана като обезщетение за невърната селскостопанска техника по сключени на 01.03.2000 г., 09.02.2000 г. и 15.10.1999 г. арендни договори. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради наличие на касационни основания по чл.281, т.3 ГПК и се прави искане за неговата отмяна. Представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с всички основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Ответникът по касация К. Ц. К. от [населено място] не заявява становище по касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, констатира следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С изменението на чл.280, ал.2 ГПК, въведено с обнародвания в ДВ бр.100/21.12.2010 г. ЗИДГПК, са изключени от касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела, и до 10 000 лв. - за търговски дела. Съгласно § 26 ЗИДГПК законодателното изменение е в сила от датата на обнародване на закона в „Държавен вестник” - 21.12.2010 г., като в § 25 ЗИДГПК е предвидено, че по действащия до изменението процесуален ред се приключват само висящите - пред съответната инстанция, дела. С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по осъдителен иск за заплащане на сумата 10 000 лв., претендирана като дължима на основание сключена между страните търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.1 ТЗ. Въззивното решение е постановено при действието на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията от ДВ бр.100/21.12.2010 г. и настоящият състав приема, че с оглед разпоредбите на § 25 и § 26 ЗИД на ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., и цената на иска, която е не надвишава лимитирания в чл.280, ал.2 ГПК минимален праг за допустимост на касационното обжалване на въззивни решения по търговски дела, решението не подлежи на касационен контрол. Необжалваемостта на решението обуславя недопустимост на касационната жалба, която следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното и на основание чл.280, ал.2 ГПК /ДВ бр.100/21.12.2010 г./, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,