Решение № 4 от 05.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 496/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частната касационна жалба на П. В. П. и А. В. П. от гр. П. против определение № 440/20.05.2009 год. по гр.дело № 414/2008 год. на ВКС на РБ, ІV-то г.о., с което е оставена без разглеждане касационната им жалба против решение № 1680/2007 год. по гр.дело № 3044/2006 год. на Пловдивския окръжен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, затова се настоява за отмяната му. Частната касационна жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл.275 ГПК, но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: касаторите П. и А. П. са обжалвали въззивно решение, с което е бил уважен предявения от тях ревандикационен иск, касаещ процесното избено помещение от 3.5 кв.м. Касационният съд, при направената служебна проверка за допустимостта на касационната жалба е констатирал,че за касаторите липсва правен интерес от обжалване на постановеното в тяхна полза въззивно решение, като по отношение на заявените и други касационни оплаквания се произнесъл, че са извън предмета на спора и представляват нови претенции, чието разглеждане за първи път в касационното производство също е недопустимо. Тези съображения са мотивирали касационния съд да приеме, че е сезиран с недопустима касационна жалба, която оставил без разглеждане. Правните изводи на касационният съд изцяло се споделят от настоящия друг тричленен касационен състав, сезиран с частна касационна жалба срещу определение № 440/20.05.2009 год., постановено по гр.дело № 414/2008 год. Не е налице правен интерес от обжалване на въззивното решение, с което предявеният от касаторите ревандикационен иск е изцяло уважен. Съдебните инстанции са били сезирани със спор за предаване на владение върху недвижим имот, за който касаторите, в качеството си на ищци са претендирали изключителни права на собственост. Други претенции, освен ревандикационният иск по чл.108 ЗС не са били предмет на разглеждане, затова и касационният съд е отказал да се произнесе по заявените за първи път пред него имуществени претенции, които приел за недопустими, заедно и с твърденията на касаторите за неправилност на позитивното за тях въззивно решение. Водим от горните съображения, настоящият касационен състав намира за неоснователна частната касационна жалба, която остави без уважение, затова