Определение № 11133 от 15.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10587/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 - чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частната жалба на И. Пачелиев от [населено място], община Тополовград, област Хасково, понастоящем в затвора в Стара Загора против определение № 391/04.10.2023 г. на Административен съд – Ямбол, постановено по адм. д. № 267/2023г. В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на определението и се претендира неговата отмяна. Ответникът по частната жалба - директор на ТД на НАП Пловдив, чрез процесуален представител юриск. Л. Радева изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени доказателствата по делото и изложените съображения в частната жалба, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора, с който е сезиран: Частната жалба, макар подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, е недопустима, поради следните съображения: АС-Ямбол е бил сезиран с жалба от И. Пачелиев против решение № 235/08.09.2023 г. на директора на ТД на НАП Пловдив, с което е оставена без разглеждане като просрочена жалбата му срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ с изх. №С230026-022-0050739/20.07.2023 г., издаден от публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив. С обжалваното определение, постановено в производство по реда на чл. 88, ал. 3 АПК във вр. с чл.26 ДОПК, съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Нормата на чл. 88 АПК в нейната ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 предвижда като основание за оставяне без разглеждане на жалбата от по-горе стоящия админисративен орган подаването й след срока за обжалване по чл. 84, с оглед на което е приложима разпоредбата на чл. 88, ал. 3 от АПК. Съобразно този текст актът за прекратяване на горестоящия административен орган може да се оспори с частна жалба пред съответния административен съд, който се произнася с определение, което не подлежи на обжалване. Това означава, че законодателят изрично е изключил съдебния контрол от страна на Върховния административен съд спрямо постановеното по този ред определение от административния съд, което е окончателно и не подлежи на обжалване. В настоящия случай жалбоподателят е изчерпал възможността за процесуална защита с обжалването пред АС-Ямбол и частната му жалба пред тричленния съдебен състав на Върховния административен съд, осмо отделение като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане. Искането за възстановяване на пропуснатия срок за обжалване на ПНОМ по административен ред правилно е изпратено от съда на основание чл. 130, ал. 4 АПК на решаващия орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК. На основание чл. 26 ДОПК относно възстановяването на сроковете в административното производство по този кодекс се прилагат разпоредбите на АПК, а на основание чл. 89, ал. 2 АПК искането за възстановяване на срока се разглежда от административния орган, компетентен да разгледа жалбата. По аргумент на чл. 88, ал. 3 АПК решението на административния орган по това искане ще подлежи на обжалване пред административния съд. С оглед изложеното и на основание чл. 215, т. 4 вр. чл. 236 АПК частната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по настоящото дело да се прекрати. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение