Решение № 64 от 10.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 26/2009 г.

Производството е по чл.274,ал.2 ГПК и е образувано по частна жалба на Б. К. С. и Д. Н. С., гр. В., срещу определение № 937 от 03.07.2008г. по гр.д. № 4417/2007г. на ВКС, състав на V г.о., с което е оставена без разглеждане молбата им по чл.231, ал.1, б”е” ГПК /отм./ за отмяна на влязло в сила решение на Варненския окръжен съд, постановено на 05.04.2006г. по гр.д. № 1731/2005г. Ответниците по частната жалба М. П. М. и Я. М. К., не изразяват становище. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, поради следното: За да постанови определението си ВКС, състав на V г.о. е приел, че молбата за отмяна не е депозирана в преклузивния срок по чл.232, ал.1 ГПК/отм./, тъй като тримесечният срок за подаване молбата за отмяна започва да тече от деня, в който страната или представителят и са узнали за решениеточаствалият по делото представител на молителите е уведомен за въззивното решение на 14.04.2006г., а молителите са узнали за него на 27.09.2006г. Молбата е подадена на 13.07.2007г. – много след изтичане на тримесечния срок по чл.232, ал.1 ГПК/отм./. Обжалваното определение е правилно. ВКС е бил сезиран с молба за отмяна на влязло в сила решение на Варненския окръжен съд по гр.д. № 1731/2005г. на основание чл.231, ал.1, б. «е» ГПК /отм./ - поради нарушаване съответните правила, вследствие на които молителите са били лишени от възможността да участват във въззивното производство. Според разпоредбата на чл.232, ал.1 ГПК /отм./ молбата за отмяна може да се подаде в 3 – месечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна на решението, а в случаите по чл. 231, букви "е" и "ж" ГПК/отм./ - от деня, в който страната или представителят и са узнали за решението, но във всички случаи молбата не може да се подаде по-късно от изтичане на една година от възникването на основанието за отмяна, а ако то предхожда решението, чиято отмяна се иска, началният момент на срока е влизането на решението в сила. Ето защо законосъобразно съставът на V г.о. на ВКС е приел молбата за просрочена като подадена извън тримесечния срок от датата на узнаването на атакуваното решение, който е приложим за случая, а не пределният едногодишен срок, на който се позовават жалбоподателите. За спазването на преклузивния срок по чл.232, ал.1 ГПК отм./ съдът е длъжен да следи служебно. В случая законосъобразно е прието, че като просрочена молбата за отмяна е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г.о.