Определение № 6233 от 21.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7811/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Директор на дирекция „ОДОП“- гр. София, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Михайлова, за изменение на Решение № 2024 от 21.02.2024г., постановено по дело № 7811 по описа за 2023г. на Върховния административен съд /ВАС/, в частта за разноските. В молбата са изложени твърдения, че настоящият състав е присъдил в полза на касатора "Индустрия Попов Електроникс" ЕООД всички направени по делото разноски, без оглед на възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Настоява за изменение на решението в частта за разноските като присъденият адвокатски хонорар бъде редуциран. Ответникът по молбата-"Индустрия Попов Електроникс" ЕООД не изразява становище по основателността й. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на молбата за изменение на решението и становищата на страните, намира молбата процесуално допустима, а по същество-неоснователна, поради следното: С решение № 2024 от 21.02.2024г., постановено по дело № 7811 по описа за 2023г. на ВАС е отменено решение № 3464/29.05.2023 г., постановено по адм. дело № 8413/2022 г. по описа на Административен съд – София-град и вместо него е постановена отмяна на Ревизионен акт № Р-22221421002106-091-001 от 29.04.2022г. на ТД на НАП София, в частта, в която е потвърден с Решение № 1218/04.08.2022г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) – София и Националната агенция по приходите е осъдена да заплати в полза на-"Индустрия Попов Електроникс" ЕООД сумата от 7 002, 53 лева, представляваща сторени разноски пред двете съдебни инстанции. Видно от петитума на касационната жалба, касаторът е формулирал искане за присъждане на разноски. По делото е представен списък по чл. 80 ГПК (л. 32), в който е претендирана държавна такса в размер на 152, 53 лв. и заплатен адвокатски хонорар в размер на 3 500 лв., ведно с доказателства за направени разноски. В първоинстанционното производство също е поикано присъждане на разноски, съгласно приложен списък на л. 80- 3000 лева адвокатски хонорар и 50 лева- държавна такса. В открито съдебно заседание процесуалният представител на директора на дирекция „ОДОП“- гр. София е направил възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение от дружеството, по което настоящият съдебен състав не се е произнесъл в мотивите на решението, чието изменение се иска. Възражението е неоснователно. С Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се поставя само долна граница на възнагражденията за процесуално представителство, като не е налице пречка между страните да бъдат уговорени и по-високи възнаграждения, стига те да не са прекомерни. Съдът намира, че правният спор не би могъл да се оцени като малозначителен и водещ до извод за ниска фактическа и правна сложност на производството, което от своя страна да обоснове присъждането на хонорар в минимален размер. Намаляване на договореното адвокатско възнаграждение следва да бъде извършено само в случаите, когато то е необосновано завишено с оглед предмета на спора и организираната защита. В настоящият случай такова завишение не се установява. При тези факти не са налице предпоставки за преразглеждане на размера на присъдените с решението разноски, поради което искането на Директор на дирекция „ОДОП“- гр. София за изменение на решението по настоящото дело в частта за разноските, е неоснователно и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,