Определение № 323 от 02.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 133/2011 г.

Производството е по чл. 274 ГПК, ал. 2, изр. 2 ГПК и се развива едностранно. Образувано е по частната жалба с вх. № 463/20.І.2011 г. на И. Т. Д. от София, подадена чрез процесуалния му представител /погрешно означена като „касационна”/ против определение № 20 на Върховния касационен съд, ТК, Първо отделение от 12.І.2011 г., постановено по ч. т. дело № 749/2010 г., с което е била оставена без разглеждане негова частна жалба срещу определение на СГС, ГК, от 24.VІ.2010 г. по ч. гр. д. № 5193/2010 г.: за отказ да бъде прието възражение на Д. по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК срещу заповед № 745 на СРС, ГО, 50-и с-в, от 20.І.2009 г., издадена по гр. дело № 45360/08 г. Оплакванията на частния жалбоподател са за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното определение на предходния тричленен състав на ВКС, поради което Д. претендира за отменяването му, допускане до касационно обжалване на постановеното от СГС по ч. гр. дело № 5193/2010 г. въззивното определение и съответно касирането му. Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение в настоящия си състав намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното пр-во пред предходния тричленен състав на ВКС, тази частна жалба на И. Т. Д. ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Атакуваният съдебен акт на тричленен състав на ВКС има изцяло процесуален характер, поради което във връзка с изложените оплаквания за неправилността му не може да се слушат доводи, отнасящи се до съществото на възражението по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК. С обжалваното определение на ВКС е прието, че атакуваното въззивно определение на СГС не подлежи на инстанционен контрол по реда на частното касационно обжалване - предвид липсата на изрична процесуална норма, която да го предвижда /урежда/, както и че неправилното посочване от страна на въззивната инстанция, че нейният акт е обжалваем, обективно не е годно да създаде такава процесуална възможност. Тези правни изводи ще следва да бъдат споделени, тъй като са изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК. Следва да се подчертае, че отказът на СГС да приеме възражение по чл. 423 ГПК не означава, че то не е било разгледано по същество - с оглед преценка за наличието на релевираната предпоставка /в случая по ал. 1, т. 1 на чл. 423 ГПК/. Това означава, че определението на СГС не е по естеството си такова, което да прегражда по-нататъшното развитие на делото. Но щом липсва и текст в процесуалния закон, който изрично да предвижда неговата обжалваемост, то - по аргумент от съпоставянето на разрешенията по всяка от двете точки на чл. 274, ал. 1 ГПК – частната жалба на Д. срещу определението на предходния тричленен състав на ВКС следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение