Определение № 3611 от 25.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2357/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) срещу протоколно определение от 25.01.2024 г. по КАНД № 992/2023 г. по описа на Административен съд – Плевен, с което съдът е спрял производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-61/23. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно, тъй като съдът е посочил като основание за спиране на производството разпоредба от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), а ГПК не намира субсидиарно приложение в касационното производство по административнонаказателни дела. Иска се отмяна на оспорения съдебен акт и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът - „ВИАГРУП“ ЕООД, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, след като извърши служебна проверка за процесуалната допустимост на частната жалба, приема следното: Производството пред административния съд е образувано по касационна жалба на АПИ срещу Решение № 502 от 25.10.2023 г. по АНД № 1080/2023 г. на Районен съд – Плевен. С посоченото решение районният съд е отменил Електронен фиш № 8504490808 на АПИ за налагане на имуществена санкция на „ВИАГРУП“ ЕООД в размер на 2 500 лв. за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. За да спре съдебното производство по делото, касационният съдебен състав е констатирал, че пред СЕС е образувано дело С-61/23 по отправено от Административен съд - Хасково преюдициално запитване с Определение № 113 от 31.01.2023 г. по КАНД № 997/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково. Съдът е приел, че въпросите, поставени в преюдициалното запитване, по което е образувано делото на СЕС, са пряко относими към разглеждания от него правен спор, поради което е спрял образуваното пред него дело до приключване на производството пред СЕС. Като правно основание за спиране на съдебното производство съдът е посочил чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, вр. чл. 144 АПК, вр. с чл. 633, вр. с чл. 631, ал. 1 ГПК. Частната жалба е процесуално недопустима по следните съображения: Разпоредбата на чл. 628 ГПК задължава всеки български съд да отправи запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за правилното решаване на делото. С отправяне на запитването съдът спира производството по делото (чл. 631, ал. 1, изр. 1 ГПК), а след произнасянето на СЕС то се възобновява (чл. 631, ал. 2 ГПК). Решението на СЕС по запитването обаче е задължително не само за съда, който го е отправил, но също така за всички съдилища и учреждения в Република България (чл. 633 ГПК). Когато е отправено преюдициално запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе си на основание чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1, изр. 1 ГПК. Безпредметно е от него да се изисква също да отправи преюдициално запитване, защото СЕС вече е сезиран с произнасяне по релевантните и за двете дела въпроси. Определението за спиране на производството в случаи като настоящия не подлежи на обжалване съгласно изричната разпоредба на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК. Забраната за инстанционен контрол на определението се отнася както за хипотезата, при която съдът спира висящо пред него дело заради преюдициално запитване до СЕС, така и за случаите на вече отправено преюдициално запитване по сходни въпроси от друг национален съд на същата или друга държава-членка. В този смисъл са Определение № 3001 от 13.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1491/2024 г., 5-членен с-в, Определение № 3000 от 13.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1432/2024 г., 5-членен с-в, Определение № 2876 от 11.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1107/2024 г., 5-членен с-в, Определение № 2874 от 11.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11919/2023 г., 5-членен с-в, Определение № 2519 от 5.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 760/2024 г., 5-членен с-в, Определение № 2497 от 5.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2023/2024 г., 5-членен с-в, Определение № 2418 от 29.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 154/2024 г., 5-членен с-в, Определение № 2155 от 22.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1559/2024 г., 5-членен с-в, Определение № 1861/16.02.2024 г. на ВАС по адм. дело № 909/2024 г., 5-членен с-в, Определение № 1834 от 15.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1124/2024 г., 5-членен с-в, Определение № 1708/14.02.2024 г. на ВАС по адм. дело № 1225/2024 г., 5-членен с-в, Определение № 1686/13.02.2024 г. на ВАС по адм. дело № 905/2024 г., 5-членен с-в. По изложените съображения на основание чл. 215, т. 4, вр. чл. 236 АПК частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено. Воден от горното и на основание чл. 215, т. 4, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение