Определение № 1202 от 07.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 901/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. П. П. от[населено място] против решение №12/05.02.2010 год., постановено по гр.д. № 549/2009 год. на Окръжен съд[населено място], с което след като е отменено решение № 520/11.08.2008 год. по гр.д. № 600/2009 год. на К. районен съд, е постановено ново решение, с което предявените от касатора против П. Т. П., действащ като непълнолетен лично и със съгласието на майка си Д. С. Б. и Д. С. Б. като майка и законна представителка на малолетното дете С. Т. П. искове с пр. осн. чл. 86 СК / отм./ за намаляване на присъдените за двете деца издръжки – за детето П. от 150 лв. на 60 лв. месечно, а за детето С. от 100 лв. на 50 лв. месечно, са отхвърлени като неоснователни и недоказани. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго решение, с което предявените искове за намаляване на издръжката да бъдат уважени. Ответниците по жалбата П. Т. П., действащ като непълнолетен лично и със съгласието на майка си Д. С. Б. и Д. С. Б. като майка и законна представителка на малолетното дете С. Т. П., не вземат становище, както по допустимостта, така и по основателността на жалбата. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, съгл. чл.280,ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от нейната редовност, за да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, е необходимо да се изпълнени допълнителните критерии на чл.280 ГПК- да е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане в обжалваното решение и да е обусловил изхода на конкретното дело, както и да е посочено и обосновано поне едно от допълнителните основания за допустимост на касационното обжалване, визирани в разпоредбата на чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. В представеното с касационната жалба изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът твърди, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по въпроса „налице ли е промяна в обстоятелствата за намаляване на постановена издръжка на малолетни, в случай, че дължащият издръжка няма възможност да я заплаща в установения от съдебното решение размер” и „кои са случаите на промяна във възможностите за заплащане на издръжка”. Счита, че по тези въпроси няма съдебна практика, поради което касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. При така формулираните въпроси и посочено основание за допустимост на касационното обжалване, същото не следва да бъде допуснато. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е съобразил законовото изискване, че промяна на присъдена вече издръжка за ненавършили пълнолетие деца се допуска при промяна на обстоятелствата, при които същата е била определена в това число и относно възможностите на родителя за нейното заплащане/ чл. 86 СК/ отм./.За да отхвърли исковете за намаляване на издръжката съдът е приел, че няма промяна във възможностите на родителя. Въпросът дали родителят има възможност да заплаща издръжката или не, е въпрос на доказване, което е в доказателствена тежест на касаторът - ищец, което същият не е провел, а въпроса „кои са случаите на промяна във възможностите за заплащане на издръжка” е въпрос фактически, а не правен. Следователно формулираните от касатора въпроси нямат характер на правни въпроси по см. на чл.280 ,ал.1,т.1 ГПК. Доколкото посочването на правен въпрос е общата предпоставка за допустимост на касационното обжалване, липсата му е достатъчно основание касационно обжалване да не бъде допуснато. Независимо от това, следва да се посочи, че относно предпоставките за промяна на присъдена вече издръжка има многобройна съдебна практика, като решението на въззивният съд е постановено в съответствие с нея. С оглед изложеното, не са изпълнени особените изисквания, с които процесуалният закон свързва достъпът до касационно обжалване. Поради това Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.