Определение № 24 от 27.02.2019 г. на ВКС по н. д. № 222/2019 г.

Производството е с правно основание чл. 43, т.3 от НПК. Образувано е въз основа разпореждане от 20.02.2019г. на председателя на Районен съд- Бяла Слатина по нохд № 61/2019г. по описа на същия съд, с което е прекратено съдебното производство и делото е изпратено на ВКС по компетентност за определяне на друг, равен по степен съд, който да го разгледа. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че делото следва да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд. Върховният касационен съд, І НО, за да се произнесе, взе предвид следното: Съдебното производство е образувано по внесен в РС-Бяла Слатина обвинителен акт срещу Ц. К. Ч. за престъпление по чл. 311, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК. Всички съдии от състава на съда са се отвели, поради наличие на основанията по чл. 29, ал.1, т. 7 и по чл. 29, ал. 2 от НПК от разглеждане на делото – поради родствени отношения с прокурор по делото, поради близки и родствени отношения с пострадали и поради публикации в медиите, в които е изразено съмнение в безпристрастността на магистратите в съдебния район, по повод на които е започнала проверка от ТД „Национална сигурност”. Върховният касационен съд счита, че предвид невъзможността за образуване на състав в съда, на който делото е подсъдно по правилата на местната подсъдност, делото следва да бъде изпратено за разглеждане от друг, еднакъв по степен съд, а именно – Районен съд – Плевен, който географски е разположен в териториална близост, а от друга се явява и независим по правилата на функционалната подсъдност. Водим от горното и на основание чл. 43, т.3 от НПК, ВКС, І НО,