Определение № 85 от 17.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 304/2017 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. Д. Р. и Ж. Н. Н., в качеството им на новоизбрани управители на [фирма], [населено място] срещу определение № 4249 от 20.12.2016 г. по ч. гр. д. № 6099/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-9 състав определение № 4639 от 02.09.2016 г. по т. д. № 6689/2016 г. С първоинстанционния акт, на основание чл. 536, ал. 1 ГПК, е спряно образуваното въз основа на заявление А4 с вх. № 20160831181345 производство пред Агенцията по вписванията, Търговски регистър за вписване на промени по партидата на [фирма], ЕИК[ЕИК] до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по делото, образувано по искова молба вх. № 113130 от 02.09.2016 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение. По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на атакуваното определение като неправилно. Ответникът по частната касационна жалба – Е. В. Л. /E. V. L./, Британски Вирджински острови – счита същата за недопустима и неоснователна по съображения в писмен отговор от 07.02.2017 г. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Такава именно е и настоящата хипотеза. Предмет на частната касационна жалба е определение на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение на Софийски градски съд за спиране на производството по вписване в Търговския регистър на основание чл. 536, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 19, ал. 5 З.. Съгласно действащата правна уредба, регистърното производство има охранителен характер и постановените в него актове не подлежат на касационен контрол. Този контрол е неприложим и по отношение на решенията, постановени в производство по чл. 25 З. по обжалване на отказ за вписване, заличаване и обявяване в Търговския регистър, тъй като съгласно чл. 25, ал. 4 З. това производство приключва с произнасянето на апелативния съд, чието решение е окончателно. Следователно, доколкото завършващият регистърното производство съдебен акт не подлежи на касационно обжалване, същото е изключено и за всички останали актове, постановени в това производство. По изложените съображения настоящият състав на ВКС приема, че обжалваното определение попада в хипотезата на чл. 274, ал. 4 ГПК и подадената срещу него частна касационна жалба е процесуално недопустима. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение