Определение № 280 от 03.06.2009 г. на ВКС по д. № 269/2009 г.

Производството е по чл.23, ал.2 от ЗОПДИППД, вр. с чл.274 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на КУИППД срещу въззивното определение на Софийски апелативен съд /АС/ по гр.д. №473/07 г., в частта, с която е отхвърлено искането на комисията за налагане на обезпечителни мерки върху имуществото на Н. М., срещу когото е започнало производство по ЗОПДИППД, във връзка с водено наказателно производство за престъпления, посочени в чл.3,ал.1 от с.з. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност- незаконосъобразност, на определението и се иска отмяната му. Ответниците по жалба Н. М., М. Ц. и „БСС Ауто Трейд” ООД, /последните двама - на осн. чл.28, ал.3 от ЗОПДИППД/ не изразяват становище. Касационната частна жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване по силата на специалния закон / ЗОПДИППД/ въззивно определение и е допустима. ВКС на РБ, като разгледа частната жалба, намира следното: за да отхвърли искането за обезпечаване на бъдещите искове, чрез налагане запор върху банковите сметки на „БСС Ауто Трейд” ООД и на М. Ц. и чрез запор на притежаваните от последната дружествени дялове в това дружество въззивният съд е приел, че то е регистрирано след проверявания в производството по ЗОПДИППД период – през 2006 г. Липсват данни да е контролирано от проверяваното лице, съвместно с М. Ц. -последната участва в дружеството от учредяването му, като придобитите дружествени дялове не са съпружеска общност - арг. от чл.10 от ЗОПДИППД. Липсват данни и за време на откриване на банковите сметки на Ц., което да отнесе безсъмнено средствата по тях съм проверявания период до 2000 г. Към определението е изложено особено мнение на председателя на въззивния състав, според което са налице основанията по чл.4, 6, 7 и 9 от ЗОПДИППД за налагане на обезпечителните мерки, така както са поискани от КУИППД и постановени от първоинстанционния съд. Частната касационна жалба е основателна: Мария Ц., сключила брак с Н. М. на 10.01.06 г., притежава според изложеното в искането и признато в частната й въззивна жалба мнозинството от дяловете с право на глас в управлението - 80 % от капитала, на „БСС ауто трейд”ООД. Или регистрираното на 3.07.06 г. дружество е контролирано от нея юр. лице по см. на чл.6 и пар.1, т.4 от ЗОПДИППД. С оглед презумпцията по чл.4, ал.1 и по чл.9 и установената в чл.7,ал.2 от с.з. недействителност на възмездни сделки по отношение на държавата / разпоредбата не съдържа ограничението посочените там сделки да са извършени само през проверявания период/, обезпечителната мярка запор върху тези дялове и върху банковите сметки на дружеството и на М. Ц. в страната следва да се допусне. Дали стойността на установеното и. / като съвкупност от права/ е значителна по см. на закона е въпрос по съществото на спора, който не подлежи на разрешаване в предварителното производство по обезпечаване на бъдещия иск за отнемането му. Възражението, че част от средствата по банковите сметки на М. Ц. са с предбрачен произход не е обосновано с конкретно посочване, а и дългогодишното фактическо съжителство с проверяваното лице / признато във въззивната жалба, с родени от него деца през 1997 и 2002 г./ обвързва тези средства с имуществото, предмет на у. като придобито от престъпна д., в хипотезите на чл.7 от закона. Определението на АС в обжалваната част е неправилно, следва да се отмени и вместо него да се постанови ново – за уважаване на искането за налагане на процесните пред тази инстанция обезпечителни мерки. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.