Определение № 155 от 27.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 136/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. К. К. от гр. М. срещу въззивно решение № 632 от 21.10.2009 г. по гр. дело № 581/2009 г. на Врачанския окръжен съд, с което е потвърдено решението от 17.06.2009 г. по гр.д. № 528/2008 г. на Районен съд, гр. М. в частта му, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Б. П. К., И. П. К. и М. Н. К. искове с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД за сумата над 200 лв. и до 886.21 лв. и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата над 83.32 лв. и до 554.85 лв. Ответниците Б. П. К., И. П. К. и М. Н. К. не са подали писмен отговор на касационната жалба. При проверка на допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІІ г.о. констатира следното: Касационната жалба срещу въззивното решение е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а касационното производство се прекрати. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК не подлежат на обжалване пред Върховния касационен съд решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. В настоящия случай обжалваемият интерес по двата обективно съединени иска е под 1000 лв., т.е. под определения в закона размер за допустимост на касационното обжалване. Касационната жалба е процесуално недопустима, подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт на въззивна инстанция по спор за парични вземания, с обжалваем интерес по всеки един от обективно съединените искове по-малък от 1 000 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.