Определение по допустимост от 21.01.2003 г. на КС по к. д. № 23/2002 г.

Делото е образувано на 14 декември 2002 г. по искане на Общото събрание на гражданската колегия /ОСГК/ на Върховния касационен съд на Република България за даване на задължително тълкуване на чл. 119, ал. 1 и чл. 124 от Конституцията и за установяване противоконституционност на § 17, § 20, § 21, § 23, § 34 на Закона за изменение и допълнение на Гражданско-процесуалния кодекс /ЗИДГПК/ - ДВ, бр. 105 от 2002 г. В искането се мотивира необходимостта от тълкуване на посочените текстове на основния закон и вижданията на ОСГК. И на тази основа ОСГК обосновава и противоречието на атакуваните текстове с чл. 119, ал. 1 и чл. 124 от Конституцията. Конституционният съд намира искането за установяване противоконституционност на посочените текстове от ЗИДГПК за допустимо. То е направено от субект по чл. 150, ал. 1 от Конституцията. /Искане може да направи и ОСГК, на ВКС, както това е приел Конституционният съд с определение № 1 от 1 юли 1997 г. по к. д. № 5 от 1997 г./. Искането е на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията. Искането обаче за даване на задължително тълкуване на чл. 119, ал. 1 и чл. 124 от основния закон е недопустимо и трябва да се отклони. Това искане няма самостоятелно значение. Съдържанието и смисъла на чл. 119, ал. 1 и чл. 124 ще бъде установен от съда с оглед преценката на атакуваните текстове. Така съдът ще тълкува текстовете на Конституцията при решаване въпроса за противоконституционност. В искането по чл. 149, ал. 1, т. 2 имплицитно се съдържа и искане за тълкуване на текстовете на Конституцията, на които искателят се позовава, и затова отделно искане по чл. 149, ал. 1, т. 1 е недопустимо. В този смисъл е и определение от 20 юни 1996 г. по к.д. № 9/96 г. на Конституционния съд. По делото като заинтересувани страни трябва да бъдат конституирани Народното събрание, Министерският съвет, министърът на правосъдието, Върховният административен съд, Висшият адвокатски съвет, Съюзът на юристите в България, Съюзът на съдиите и Български адвокати за правата на човека. Затова на основание чл. 149, ал. 1 от Конституцията и чл. 25, ал. 2 ПОДКС