Определение № 209 от 27.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4015/2017 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 209

гр. София, 27.09.2018 г.

гр. д. № 4015/2017 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

N 209

София, 27.09.2018 година

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдия Ж. Силдарева гр. д. № 4015/2017 г.

Производството е по чл. 250, ал. 1 и чл. чл. 251 ГПК.

Образувано е по молба на Ц. К. А. и Д. А. Д. с искане за тълкуване евентуално допълване на определение № 241 от 09.05.2018 г., постановено по гр. д. № 4015|:2017 г. на ВКС, І г. о. в производство по чл. 288 ГПК.

В молбата се поддържа, че съдът се е произнесъл само по два от поставените в изложението въпроси: дали решението е валидно след като е постановено с участието на съдия Ц. и по въпроса за способа, по който следва да се извърши делбата. Липсата на произнасяне в мотивите на определението по останалите поставени въпроси създава неяснота у касаторите дали по тях е допусната касационна проверка или не. Намират това за основание за тълкуване на определението или евентуално за допълването му с произнасяне по останалите въпроси, по които е направено искане за допускане на касационна проверка.

Ответниците по искането в срока по чл. 251, ал. 3 ГПК не са взели становище по искането.

За да се произнесе по искането за тълкуване на определението съдът взе предвид, че в същото съдът се е произнесъл по два от формулираните от касаторите въпроси, определени като решаващи за изхода на спора. Обосноваването на наличието на основание за тълкуване на определението с това, че няма произнасяне по всички поставени в касационната жалба въпроси е неоснователно.

В определението конкретно е посочено по кои въпроси се е произнесъл съдът и какви изводи е формирал по тях, като по единият от въпросите, относно способа за делба при прекратяване на съсобственост върху четири етажна жилищна сграда с изпълнени в нея десет самостоятелни обекта между девет съделители, въззивното решение е допуснато до касационна проверка. Допускането на касационна проверка по този основен въпрос, който е предмет на разрешаване във втората фаза на делбата, налага при постановяване на касационното решение да бъдат обсъдени отново всички установени по делото факти и наведени от страните доводи за да се направи извод дали въззивният съд е избрал съответстващия на всички релевантни обстоятелства и законосъобразен способ за прекратяване на съсобствеността.

За да се извърши преценката на правилността на въззивното решение, по въпроса по който е допусната касационна проверка, следва да бъдат обсъдени броя на обектите в построената в имота сграда, които са допуснати до делба, заявеното искане за разпределяне в общ дял на един обект за двама от съделителите, приетите експертизи за определяне стойността на обектите, както и относно разпределяне на направените разноски за водене на делото между страните.

Основание за тълкуване е налице, когато съдебният акт е неясен и от него не може да се определи изразената воля на съда. В случая не е налице неясно изразена воля, поради което искането за тълкуване на определението, основано на чл. 251 ГПК, като неоснователно следва да се остави без уважение.

Неоснователно е искането за допълване на определението с произнасяне по останалите формулирани въпроси в изложението, касаещи решението в частта по иска за делба. По допускане на касационното обжалване на въззивни решения съдът се произнася с определение по чл. 288 ГПК. Това определение е окончателно. То не е от категорията определения по чл. 253 ГПК, които могат да бъдат изменяни или отменяни от същия съда в следствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск.

Определението по чл. 288 ГПК може да бъде допълнено по реда на чл. 250 ГПК в случай, че съдът е пропуснал да се произнесе по допускане на касационно обжалване на отделни части от въззивното решение или по някоя от подадените касационни жалби.

Основателно е искането за допълване на определението на основание чл. 250 ГПК.

Предмет на касационно обжалване е въззивното решение и в частта, с която съдът се е произнесъл по заявената от касаторите претенция по сметките. Касаторите са претендирали останалите съсобственици да бъдат осъдени да им заплатят сумата 15931.00 лв. Считат, че с тази сума се е увеличила стойността на имота, тъй като до този размер са извършени подобрения в него чрез [фирма], на когото те са заплатили сумата по случен между тях и дружеството договор за строителство. Заявили са претенции за заплащане на по 200 долара на всеки един от съделителя В. В., които представляват платена наемна цена на този съделител по сключен предварителен договор, с цел той да освободи имота, предмет на делба, за извършване на строителство в него.

Въззъвният съд е намерил, че претенцията за сумата от 15931.00 лв. намира правно основание в чл. 30, ал. 3 ЗС. От фактическа страна е установено, че тя е платена на трето за съсобствеността лице на облигационно основание за придобиване правото на собственост върху апартамент 5 и преди възникване на съсобствеността, поради което е неоснователна.

Със същите мотиви е отхвърлена и претенцията, заявена срещу съсобственика В. общо за сумата от 400 долара, като е прието, че тя му е била изплатена на основание предварителен договор сключен с [фирма].

В изложението към касационната жалба в т. 8 и т. 10 се иска допускане на касационна проверка на въззивното решение по въпросите дали вложените от тях средства за изграждане на сградата чрез строителя [фирма] представляват подобрение на съсобствен имот и полежат на възстановяване при заявена претенция по чл. 286 ГПК отм.; по какви цени следва да се определят тези подобрения в общата сграда – по цени към момента на изграждането й или по актуални към момента на предявяване на претенцията по сметките; направените разходи за заплащане на наем на единия съделител съставляват ли част от разходите за подобряване на общия имот.

Въпросите обуславят основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, поради което следва да се допусне касационна проверка на въззивното решение и в частта, с която е потвърдено първоинстанционото, с което са отхвърлени претенциите по сметки, заявени от касаторите Ц. К. А. и Д. А. Д. на основание чл. 286 ГПК отм.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за тълкуване на определение № 241 от 09.05.2018 г. постановено по гр. д. № 4015|:2017 г. на ВКС, І г. о. в производство по чл. 288 ГПК.

ДОПЪЛВА определение № 241 от 09.05.2018 г., постановено по гр. д. № 4015:2017 г. на ВКС, І г. о. в производство по чл. 288 ГПК като

ДОПУСКА касационна проверка на въззивното решение и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 4619 от 13.10.2014 г. по гр. д. № 3407/2002 г. на Варненски районен съд в частта, с която е са отхвърлени претенциите по сметки, заявени от касаторите Ц. К. А. и Д. А. Д. на основание чл. 286 ГПК отм.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: