Решение № 2881 от 2.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11877/2020 г.

Решение № 2881 от 2.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11877/2020 г., IV о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Калоянов, чрез процесуален представител адвокат Д. Стойкова, срещу решение № 1358/26.08.2020 г. по адм. дело № 1058/2019 г. на Административен съд-Благоевград, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу решение № 01/112/06758/04/01, изх. № 01-013-6500/760/28.12.2017 г. за налагане на финансова корекция, издадено от директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" гр. Благоевград. Релевирани са доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост – основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски. Ответната страна – директорът на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие"-Благоевград не изразява становище по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е допустима, а разгледана по същество – неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Р. Калоянов срещу решение № 01/112/06758/04/01, изх. № 01-013-6500/760/28.12.2017 г. на директора на ОД на ДФЗ-Благоевград, с което е наложена финансова корекция в размер на 48 892 лв. Изложени са доводи за неправилност на оспорения административен акт, издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и неговата цел. Твърди, че решението е нищожно, като издадено от некомпетентен орган. С определение № 2286/31.10.2019 г. въз основа на събраните по делото доказателства и на основание чл. 159, т. 4 и т. 5 АПК, съдът е оставил без разглеждане жалбата на Калоянов и е прекратил производството по делото. Същото е обжалвано и с определение № 1117/23.01.2020 г. по адм. дело № 14489/2019 г. на четвърто отделение на ВАС, делото е върнато на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Съдът е посочил, че правилно Административен съд-Благоевград е счел жалбата за просрочена, но доколкото в нея се съдържат доводи за нищожност на решението за налагане на финансова корекция, съдът е дължал произнасяне в тази й част с оглед разпоредбата на чл. 149, ал. 5 АПК, по силата на която административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. След връщане на делото за разглеждането му относно твърдяната нищожност, с разпореждане № 151/29.01.2020 г. Административен съд-Благоевград го е насрочил в открито съдебно заседание и е разпределил доказателствената тежест между страните. За да отхвърли жалбата в частта, в която са наведени доводи за нищожност на административния акт, съдът е посочил, че е издаден от компетентен орган по силата на заповед № 03-РД/286/01.02.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ за делегиране на правомощия на директорите на областните дирекции на ДФЗ. Съответно е счел за неоснователни всички съображения на жалбоподателя за наличие на отменителното основание по чл. 146, т. 1 АПК. Така постановеното решение е правилно. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че нищожността е такъв порок, който прави административния акт напълно недействителен, непроизвеждащ правни последици, а само създава привидност за настъпването им. Посочил е още, че липсата на компетентност на органа, издал акта винаги води до неговата нищожност. В тази връзка е задължил органа да представи по делото заверен препис от заповед № 03-РД/286/01.02.2017 г., от която е видно, че на основание чл. 20а, ал 2 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители, изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на директорите на областните дирекции на ДФЗ да издават решения за налагане на финансови корекции по различни мерки, от които и мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., по която касаторът има сключен договор. Съгласно разпоредбата на чл. 20а ал. 4 ЗПЗП /в приложимите редакции – и към момента на издаване на заповедта за делегиране на правомощията и към момента на издаване на решението за финансова корекция/, изпълнителният директор на ДФЗ може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. Оспореният административен акт попада в т. 1 от заповедта и след делегирането на правата, директорът на ОД на ДФЗ-Благоевград е материално компетентен да издаде решението за налагане на финансова корекция. При тези безспорни данни по делото, всички възражения на жалбоподателя относно липсата на материална компетентност правилно са приети за неоснователни. В касацонната жалба отново се повтарят доводите за порок във формата на решението за налагане на финансова корекция, дължащо се на липса на мотиви – фактически и правни основания за издаването. Те са необосновани, доколкото издаденият акт изцяло покрива законовите изисквания за форма, още повече, че неспазването на определената в закона форма е порок на акта, водещ до нищожността му само тогава, когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма. В решението за финансова корекция органът е посочил фактическите основания, които са констатирани при извършена екс-пост проверка, като същите са съотнесени към правните такива. На трето място се твърдят напълно бланкетно допуснати нарушения на материалния закон, които правят акта нищожен. Тези доводи също са необосновани, тъй като правоотношенията между страните във връзка с налагане на финансовата корекция, са разглеждани на базата на приложимия нормативен акт. Отделно от това, волята на административния орган е ясно изразена със съответните мотиви, които не само са ясни за адресата, но също така и за съда и позволяват осъществяване на реален съдебен контрол за законосъобразност, стига да е налице сезиране за това в нормативно определените срокове. Напълно необоснован е и доводът за допуснати съществени нарушения на административните правила, засягащи правото на земеделския производител на участие в административното производство. Те се опровергават напълно от доказателствата по приложената административна преписка. С писмо изх. № 01-013-6500/760/18.07.2017 г. на директора на ОД на ДФЗ-Благоевград е открит производство по налагане на финансова корекция и е предоставена възможност за възражения по основателността и размера на финансовата корекция. Писмото е върнато в цялост с отбелязване, че лицето не е намерено на адреса. На 10.11.2017 г. от служители на ОД на ДФЗ-Благоевград е изготвен констативен протокол № 26 за оповестяване на уведомление по реда на чл. 26, ал. 2 във вр. Чл. 61, ал. 3 АПК /отм., но действащ към момента на изготвяне на уведомлението/, в който е отбелязано, че на основание чл. 61, ал. 3 АПК, след невъзможност лицето да бъде намерено на посочения адрес, на таблото на ОД на ДФЗ-Благоевград е поставено писмото от 18.07.2017 г., като след изтичане на законоустановения срок, на 29.11.2017 г. уведомлението е свалено. По искане на жалбоподателя, първоинстанционният съд е открил производство по оспорване истинността на констативния протокол по реда на чл. 193 ГПК, като оспорващият не е ангажирал доказателства и не е установена неистинност на документа. Неоснователно е твърдението на касатора, че не са изчерпани всички възможни начини за уведомяване, за да се пристъпи към изпълнението на чл. 61, ал. 3 АПК. Съгласно чл. 26, ал. 1 АПК /в приложимата редакция/ за започване на производството се уведомяват известните заинтересовани граждани и организации освен заявителя, като в ал. 2 е записано, че ако адресът или другите възможни начини за уведомяване /телефон, факс, електронна поща/ на заинтересованите граждани и организации са неизвестни, съобщаването се извършва по реда на чл. 61, ал. 3 АПК. Видно от представените по преписката документи, лицето не е намерено на посочения от него адрес за кореспонденция, поради което на 04.10.2018 г. служител на ОД на ДФЗ-Благоевград се е опитал да го уведоми по представения от Калоянов мобилен номер в заявката му за второ плащане. Връзката не е могла да бъде осъществена, за което има съставен нарочен констативен протокол за уведомяване по реда на чл. 61, ал. 2 АПК ;. След изчерпване на всички възможни способи лицето да бъде уведомено, органът е пристъпил към изпълнение на задължението си по реда на чл. 61, ал. 3 АПК , като с констативен протокол № 26/10.11.2017 г. на таблото на областната дирекция е поставено писмо изх. № 01-013-6500/760/18.07.2017 г. до Р. Калоянов за открито производство по издаване на решение за налагане на финансова корекция. Но дори да се приеме, че процедурата по уведомяване на Р. Калоянов за образуваното административно производство не е стриктно изпълнена, това не сочи на допуснато в случая съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до нищожност на административния акт, тъй като не би могло да доведе до различен краен резултат при произнасянето на административния орган. Преценката за характера и тежестта на допуснато нарушение на административнопроизводствените правила е винаги конкретна, с оглед спецификата на отделния казус, като нарушението е такова по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК единствено ако е рефлектирало върху съдържанието на властническото волеизявление. Другояче казано, пропускът е съществен само ако е ограничил правото на лицето да представи доказателства, които са от значение за решението на административния орган. В хода на първоинстанционното производство такова доказване не е било проведено от страна на жалбоподателя, поради което и релевантните за преценката на административния орган факти не са оборени. Следователно, дори да се приеме, че в случая е допуснато нарушение на чл. 26 АПК, то същото се явява несъществено, тъй като не е и не би могло да повлияе ефективно върху съдържанието на акта, видно и от проведената защита на интересите на жалбоподателя в съдебното производство по обжалване на решението за налагане на финансова корекция. Неоснователно е и твърдението в касационната жалба, че позоваването на неотносим нормативен акт – ЗУСЕСИФ, води до невалидност на административния акт. В практиката си Върховният административен съд неведнъж е посочвал, че позоваването в административния акт на разпоредби на ЗУСЕСИФ не го опорочава. Производството е започнало по реда на ЗПЗП, във връзка с Наредба № 9/2008 г., издадена на основание § 35, ал. 3 ПЗР ЗИДЗПЗП, според нейния § 4 от ПЗР. По аргумент от § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, последният закон е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони, се предоставя при условията и по реда на този закон /ЗУСЕСИФ/, доколкото друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. В случая процедурата в периода на мониторинг е по реда на Наредба № 9, която е издадена на основание § 35, ал. 3 ПЗР ЗПЗП, а не на основание ЗУСЕСИФ. В тази връзка е и позоваването в административния акт на чл. 33, ал. 1 и чл. 30, т. 1, т. 2 и т. 4 от Наредба № 9/2008 г., което не влече нищожност на решението за налагане на финансова корекция и на това основание. Изводът на първоинстанционния съд, че не е констатирана нищожност е обоснован. Решението, с което е отхвърлил жалбата е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Искане не е направено от ответника по касация, поради което съдът не присъжда разноски с настоящото решение.