Определение № 8164 от 27.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7046/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба, имаща характер на частна жалба, подадена от „ФАР“ АД, представлявано от К. Дочев, чрез пълномощник адв. Георгиева, против определение № 3044 от 05.04.2023г., постановено по адм. дело № 3304/2023г. по описа на Административен съд София-град. С това определение е отхвърлено искането на дружеството за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на решение № 27/04/2/0/00484/3/01/04/01, с изх. № 01-2600/4338#4 от 30.01.2023г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за налагане на финансова корекция. В частната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение. По същество се повтарят възраженията, поддържани пред първата инстанция, като се твърди, че съдът необосновано е приел за недоказана опасността от настъпването на значителна или трудно поправима вреда. Иска се отмяна на определението и постановяване на спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта. Ответникът – изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуален представител юрк. Николова, представя отговор на частната жалба, в който взема становище за нейната неоснователност. Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 166, ал. 3 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Основното производство пред Административен съд София-град е образувано по жалба, подадена от „ФАР“ АД, против решение № 27/04/2/0/00484/3/01/04/01, с изх. № 01-2600/4338#4 от 30.01.2023г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за налагане на финансова корекция в размер на 2 742 886,36 лв. по договор № 27/04/2/0/00484 от 10.03.2017г. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗУСЕФСУ оспорването на решението не спира изпълнението му. В жалбата е обективирано искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, като е посочено, че то ще причини на „ФАР“ АД значителна и трудно поправима вреда предвид прекомерно високия размер на наложената финансова корекция и факта, че дружеството не разполага с налични средства в такъв размер, видно от представения актуален счетоводен баланс. Изложени са и допълнителни аргументи, че „ФАР“ АД е получило и усвоило банково финансиране в размер на 5 200 000 лв. за изпълнение на посочения договор и изграждане на инвестицията, който кредит изплаща и към момента, като неизплатеният остатък е 2 976 000 лв. Пояснено е, че активите на дружеството, в т.ч. изградената чукова мелница и силозно складово стопанство, са предоставени като обезпечение в полза на финансиращата банка, а по отношение на оборудването е вписан особен залог. Твърди се, че дружеството няма активи, които да са свободни от тежести и от които ДФЗ да може да се удовлетвори. Отделно се акцентира, че започването на изпълнение спрямо дружеството и/или налагане на изпълнителни мерки върху сметките и активите му ще доведе до обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Така ще се създаде непосредствен риск от откриване на производство по несъстоятелност, доколкото текущите задължения на „ФАР“ АД ще надхвърлят многократно текущите му активи. Поддържа се, че това неминуемо ще доведе до непоправими вреди, тъй като дружеството няма да може да привлече външно финансиране, доколкото единственият приход от дейността му е този от използване на дълготрайните материални активи. С обжалваното определение административният съд е отхвърлил искането на молителя за спиране на законово предвиденото предварително изпълнение на акта. За да постанови този резултат, съдът е приел, че е в тежест на оспорващия да установи предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК, т.е. да докаже, че предварителното изпълнение на решението би му причинило/би създало реална опасност от причиняването на значителна или трудно поправима вреда, настъпила в резултат на нови обстоятелства – такива, осъществили се след издаването на акта. Приел е, че заявителят на особеното искане единствено е изложил твърдения, че не разполага с налични средства в размера на определената финансова корекция, но не е обосновал с конкретни доказателства опасността от настъпването на значителна или трудно поправима вреда в неговия патримониум. Така постановеното определение е правилно. В частната жалба се повтарят доводите, поддържани пред първоинстанционния съд, относно финансовото състояние на „ФАР“ АД. По същество се твърди, че решаващият съд не е обсъдил аргументите на дружеството и представените в тази връзка доказателства, че съществува реална опасност срещу него да бъде открито производство по несъстоятелност. Сочи се, че още при издаване на решението за налагане на финансова корекция органът не е взел предвид сключения договор за кредит, предоставените обезпечения в полза на банката, както и обстоятелството, че дружеството погасява задълженията си посредством приходите от ипотекираните и заложени активи. В допълнение се сочи, че е налице и ново обстоятелство, настъпило след издаване на решението на изпълнителния директор на ДФЗ, а именно писмо от 19.04.2023г., с което „ВИН.С.ИНДУСТРИЙС“ ООД е възложило на „ФАР“ АД, по силата на договор от 05.06.2021г., производството на 5 хил. тона едро смляна царевица месечно за периода 01.05.2023г.-31.12.2023г. Твърди се, че предварителното изпълнение на акта ще направи невъзможно изпълнението на възлагането, тъй като от една страна „ФАР“ АД няма да разполага със средства за закупуване на суровина, а от друга – няма да има възможност да получи евентуален приход от изпълнение на възлагането, т.е. ще се затрудни функционирането на дружеството. Невъзможността да изпълнява задълженията си, както към банката, така и към контрагентите си, ще блокира напълно дейността на „ФАР“ АД, което безспорно ще доведе до непоправими вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК, съдът може да спре предварителното изпълнение, само ако то е в състояние да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Съдебната практика трайно приема, че в категорията на трудно поправимите вреди не попадат тези от материално или финансово естество. Доколкото доводите на оспорващия касаят имущественото му състояние, следва да се приеме, че същият твърди понасянето на „значителна вреда“. Но както законосъобразно е приел първоинстанционият съд, в тежест на оспорващия е да докаже настъпването на значителни вреди. При това той следва да установи, както че съществува реална опасност да понесе такива вреди, така и че същите са "значителни" по размер. В случая не са представени доказателства, установяващи размера на евентуалните вреди, с оглед преценката на тяхната „значителност“. Неоснователно е позоваването на размера на наложената финансова корекция като аргумент, че предварителното изпълнение ще доведе до значителни вреди. Извършването на финансова корекция по същността си представлява отмяна изцяло или частично на финансова подкрепа, вече предоставена със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Събирането на определената с индивидуалния административен акт парична сума само по себе си не може да бъде определено като причина за настъпване на значителна вреда. Такава би могла да възникне едва като вторична последица от налагането на финансовата корекция и тя винаги следва да е обективна и числово измерима. Наличието или реалната опасност от настъпване на вредата следва да се установи със съответните писмени доказателства. Правилно в тази връзка решаващият съд е приел, че представените от молителя доказателства нито обосноват вреда от категорията на визираната в чл. 166, ал. 2 АПК, нито удостоверят нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. второ АПК, т.е. такива, настъпили след издаването на акта. Представените доказателства – ГФО на „ФАР“ АД към 31.12.2022г.; договор за револвираща кредитна линия от 05.01.2018г.; договор за учредяване на договорна ипотека от 25.01.2018г.; договор за залог върху машини и съоръжения от 21.10.2020г. и удостоверения от Централния регистър на особените залози от 12.10.2022г., безспорно не удостоверяват нови обстоятелства, каквото е изискването на чл. 166, ал. 2, изр. второ АПК. С частната жалба е представено писмо, за което оспорващият твърди, че е от 19.04.2023г., т.е. удостоверява ново обстоятелство, а именно, че с това писмо „ВИН.С.ИНДУСТРИЙС“ ООД е възложило на „ФАР“ АД, по силата на договор от 05.06.2021г., производството на 5 хил. тона едро смляна царевица месечно за периода 01.05.2023г.-31.12.2023г. При преглед на приложеното писмо обаче се установява, че в същото не е вписана дата на издаване, поради което и само на това основание не следва да бъде обсъждано като доказателство. Настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи и че за оспорващия съществува възможност при започване на предварителното изпълнение да поиска отсрочване или разсрочване на изпълнението, при наличието на предпоставките по чл. 278, ал. 1 АПК - когато имотното състояние на длъжника или други обективни обстоятелства препятстват незабавното изпълнение. От така установените факти и при съобразяване с изложените в жалбата твърдения следва, че формираният в оспореното определение извод за неоснователност на искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорения административен акт, е правилен и обоснован. Същият е основан включително на общия принцип на правото на Европейската общност, прогласен в чл. 6 АПК за съразмерност, тъй като държи сметка, че предварителното изпълнение е необходимо в защита на важен държавен интерес. На интереса на държавата да поиска да бъдат възстановени неправомерно получени средства за подкрепа на проекти по различни направления със средства на ЕСИФ, безспорно не може да бъде противопоставена хипотетичната възможност за прекратяване на дейността на санкционираното дружество. За пълнота следва да се посочи, че няма пречка при всяко положение на делото до влизането в сила на акта оспорващият да предяви ново искане за спиране, подкрепено с доказателства, удостоверяващи нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. второ АПК. По изложените съображения, като е приел искането за спиране на предварителното изпълнение за недоказано и оттам за неоснователно и го е оставил без уважение, административният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,