Определение № 1 от 05.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 20/2023 г.

Подадена е молба с правно осн. чл.282, ал.2 ГПК от Гаранционен фонд - София за спиране изпълнението на решение № 519/29.11.2022 г. по в.т.д. № 528/2022г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260020/17.05.2022 г. по т.д. № 117/2020 г. на ХОС в частта, с която молителят е осъден да заплати на М. Г. Т. сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на майка му С. И. Т. при ПТП, настъпило на 09.08.2017 г., ведно със законната лихва за забава върху вземането, считано от 02.01.2019г. до окончателното заплащане и сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на баща му Г. Д. Т. при ПТП, настъпило на 09.08.2017 г., ведно със законната лихва за забава върху вземането, считано от 02.01.2019г. до окончателното заплащане. Срещу така посоченото въззивно решение е подадена касационна жалба от молителя, която отговаря на изискванията по чл.283 и чл.284 ГПК. С платежно нареждане от 05.01.2023г. молителят е внесъл обезпечение по чл.282, ал.2, т.1 ГПК в размер на 300 000 лв., която сума е постъпила по набирателната сметка на ВКС съобразно удостоверение от 05.01.2023 г. от счетоводител при ВКС. Налага се извод за основателност на молбата за спиране изпълнението на осъдителното въззивно решение. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд