Определение № 68 от 08.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4223/2025 г.

от Б. Й. Д. за заплащане на сумата 1 072,86 лв. и

от Н. И. Д. за заплащане на сумата 1 080,02 лв. Постановено е първоинстанционно Решение № 20083681 от 16.03.2023 г., което е предмет на въззивно обжалване. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивното решение по жалбата срещу Решение № 20083681 от 16.03.2023 г. на СРС, 31 състав няма да подлежи на касационно обжалване. По тази причина и на основание чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване и определенията, постановени по първоинстанционното гр.д.№ 13403/2020 г. по описа на СРС, 31 състав. Ето защо подаването на частни касационни жалби срещу въззивното Определение № 6007 от 19.04.2024 г. по в.ч.гр.д.№ 776/2024 г. по описа на СГС, с което е потвърдено първоинстанционното Определение на СРС, 31 състав от 13.03.2023 г., с което е върната частна жалба с вх.№ 25080584 от 21.12.2022 г. срещу Определението от 24.10.2022 г. на СРС, 31 състав е процесуално недопустимо. По силата на чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК съдията-докладчик от въззивния съд е бил длъжен и с обжалваното Разпореждане № 25766 от 24.10.2024 г. на СГС, ЧЖ-VІ-Ж състав законосъобразно е извършил преценка за допустимостта на касационното обжалване, поради което актът му следва да бъде потвърден. Неоснователен е доводът на жалбоподателя Я. Б. Д., че е налице противоречие и взаимно изключване на правилата по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 274, ал. 4 ГПК. С действащия ГПК по правило е уредена възможност единствено за въззивно обжалване на определенията на първоинстанционните съдилища и то не за всички видове определения, а само относно тези, предвидени с чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Касационното обжалване е допустимо по изключение – само при наличие на положителните предпоставки по чл. 274, ал. 3 ГПК, наред с което се изисква отсъствие на процесуалната пречка, регламентирана с чл. 274, ал. 4 вр.чл. 280, ал. 3 ГПК. В случая е налице процесуалната пречка по чл. 274, ал. 4 вр.чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което двете частни касационни жалби с идентично съдържание, регистрирани съответно с вх.№ 85017 от 30.07.2024 г. и с вх.№ 85041 от 30.07.2024 г., правилно са върнати с обжалваното Разпореждане № 25766 от 24.10.2024 г. на СГС, ЧЖ-VІ-Ж състав. Неоснователно е и искането за предоставяне на правна помощ. Със Закона за правната помощ (ЗПП) са уредени предпоставките, при които се предоставя правна помощ по наказателни, граждански и административни дела пред всички съдебни инстанции. Съгласно чл. 23, ал. 2 ЗПП системата за правна помощ във вид на процесуално представителство по висящо дело обхваща случаите, когато страната не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. В случая изискваният от Закона интерес на правосъдието от това да се осъществи професионална правна помощ не е налице, тъй като частната жалба е очевидно неоснователна.