Определение № 108 от 24.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1182/2014 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. С решение № 2445 от 26.11.2013 г. по в. гр. д. № 2444/2013 г. на Варненския окръжен съд, поправено с решение № 2699 от 19.12.2013 г. по чл. 247 ГПК, след отмяна на решение № 3184 от 27.06.2013 г. по гр. д. № 5308/2012г. на Варненския районен съд, е уважен предявеният от А. К. Й. срещу Д. А. С. и Г. С. И. иск с правно основание чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР, като е прието за установено, че към датата на одобряване на кадастралните карта и регистър на [населено място] от 2008 г. ищецът е бил собственик на реална част с площ 90 кв. м. от УПИ VІІІ-4128 по регулационния план от 1963 г. Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от ответниците, които искат то да бъде отменено като неправилно. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК. Ответникът по касация - ищец по делото, счита касационната жалба за недопустима предвид цената на иска, а по същество - за неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при проверка по допустимостта на касационното обжалване, намира, че касационната жалба е подадена срещу съдебен акт, неподлежащ на по-нататъшен инстанционен контрол. Разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакция съгласно публикацията в ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г., в сила от с. д., приложима в разглеждания случай с оглед датата на подаване на касационната жалба - 30.12.2013 г., въвежда като условие за допустимост на касационното обжалване цена на иска за граждански дела над 5 000 лева. Моментът, към който се определя цената на иска, е този на подаване на исковата молба. Предявеният иск с правно основание чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР е установителен иск за собственост към минал момент. Приложима за него е разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК /от 2007 г./, при действието на който на 24.04.2012 г. е подадена исковата молба. Съобразно тази норма размерът на цената на иска е данъчната оценка на имота или на вещното право, а ако няма такава - пазарната цена. Видно от удостоверение изх. № Д0000731/10.01.2012 г. на Общината [населено място] /л. 9 по гр. д. № 5308/2012г. на Варненския районен съд/, данъчната оценка на цялото дворно място с площ 343 кв. м. е 15 421.30 лева, а на спорните 90 кв. м. - предмет на делото, е 4 046.40 лева. Това е и цената на иска, посочена в исковата молба, както и при вписването й /л.л. 1 и 36 от същото дело/. Върху тази цена е събрана държавната такса по водене на делото в размер на 4 на сто и тя възлиза на 161.86 лева. Съгласно чл. 70, ал. 1 ГПК цената на иска се посочва от ищеца, но този въпрос може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. В случая данните по делото сочат, че приетата от съда цена на иска е 4 046.40 лева и тя не е оспорена своевременно от ответниците. Д. им в касационната жалба, че цената на иска е 6 320 лева, не може да бъде споделен. С оглед на тези данни касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство - да се прекрати. Искането на ответника по касация за присъждане на разноски по водене на делото в настоящата инстация не може да бъде уважено, тъй като не са представени доказателства в тази насока. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.