Определение № 9537 от 11.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9325/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Милки Груп Био“ЕАД против разпореждане № 6887 от 11.08.2023 г., постановено по адм. дело № 5903/2023 г., по описа на Административен съд – София град (АССГ), с което е оставена без разглеждане частната жалба на дружеството против определение № 5559 от 28.06.2023 г., постановено по адм. дело № 5903/2023 г., по описа на АССГ, с което е оставена без разглеждане жалба на дружеството срещу действия по обезпечаване на доказателства, извършени в периода 16.05-25.05.2023г. от длъжностни лица при Главна дирекция „Финансов контрол“ при Централното управление на Националната агенция за приходите, обективирани в протоколи, описани подробно в диспозитива на съдебния акт и състоящи се в запечатване за срок от 48 часа на склад №601, находящ се в гр.София, [улица], [адрес]. В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на определението. Иска се отмяната му. Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, който съгласно чл. 229, ал.1, т.1 АПК подлежи на обжалване и в срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Адм.д.№ 5903/2023 г. по описа на АССГ е образувано по жалба на дружеството частен жалбоподател срещу действия по обезпечаване на доказателства, извършени в периода 16.05-25.05.2023г. от длъжностни лица при Главна дирекция „Финансов контрол“ при Централното управление на Националната агенция за приходите, обективирани в посочени конкретно протоколи. С определение № 5559 от 28.06.2023 г. по адм.д.№ 5903/2023 г. съдът оставил жалбата без разглеждане и прекратил производството. Против това прекратително определение е подадена частна жалба, оставена без разглеждане с оспореното в настоящото производство разпореждане на съдия от АССГ. Основателно в частната жалба, по която е образувано настоящото производство се твърди, че оспореното разпореждане е неправилно. Това е така, защото определение № 5559 от 28.06.2023 г. по адм.д.№ 5903/2023 г. на АССГ е от категорията съдебни актове по чл.229, ал.1, т.1 АПК, с които се прегражда по-нататъшното развитие на производството, а не съдържа произнасяне по съществото на жалбата по чл.41 и следващи от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Поради изложеното, разпореждане № 6887 от 11.08.2023 г. подлежи на отмяна, като на основание чл.235, ал.1 АПК съдът сам разрешава въпроса по частната жалба. Въпросът по частната жалба е относно валидността, допустимостта и правилността на определение № 5559 от 28.06.2023 г. по адм.д.№ 5903/2023 г. на АССГ. За да остави жалбата без разглеждане и да прекрати производството с определение № 5559 от 28.06.2023 г. по адм.д.№ 5903/2023 г. първоинстанционният съд е приел, че на оспорване по реда на чл.41 и следващи от ДОПК подлежат само действия по обезпечаване на доказателства, а не и запечатване на помещение (в случая склад №601, находящ се в гр.София, [улица], [адрес]). Отделно от това, запечатването било за определен срок от 48 часа, които били изтекли без данни срокът да е бил продължен по реда на чл.40, ал.4 ДОПК. В частната жалба против определение № 5559 от 28.06.2023 г. се твърди, че определението е неправилно, защото според съдебната практика запечатването на помещение представлява действие по обезпечаване на доказателства, както изрично посочва и разпоредбата на чл.111 ДОПК, която препраща към целия чл.40 на същия кодекс. От друга страна, жалбоподателят има правен интерес да оспори обезпечителните мерки и след прекратяването им, за да установи незаконосъобразността им, което е условие за предявяване на претенции за вреди. Ответникът по частната жалба не взема становище. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира частната жалба против определение № 5559 от 28.06.2023 г. на АССГ за основателна поради следното: Неправилно първоинстанционният съд е приел, че запечатването на ползван от жалбоподателя търговски обект не представлява действие по обезпечаване на доказателствата по чл.40 от ДОПК. Алинеи първа, втора и трета на разпоредбата следва да се тълкуват заедно както поради систематичното им място, така и поради смисъла им. Запечатването на помещението, в което се намират подлежащите на обезпечаване доказателства е предвидено именно, за да улесни извършването на действията по ал.1 на чл.40, в случаите, в които, по преценка на административния орган, тези действия не могат да се извършат своевременно. Дали е било налице посоченото условие е въпрос по съществото на оспорването. Споделят се и оплакванията в частната жалба относно наличието на правен интерес от оспорването на запечатването на помещението, независимо от изтичане на срока на запечатване. Запечатването на търговски обект, независимо от легитимната цел за обезпечаване на доказателства при извършване на ревизия или проверка от приходните органи, интензивно засяга правната сфера на ползващия помещението търговец. Затова и с оглед на евентуални претенции за вреди, причинени от това засягане, за жалбоподателя не отпада правният интерес да оспори административната мярка, независимо, че срокът й вече е изтекъл. Тълкуването на разпоредбата относно процедурата по оспорване по чл.41 ДОПК, предвид съдържащите се в нея срокове и задължителния ред за оспорване по административен ред на въпросните действия като процесуална предпоставка за съдебното им обжалване, също обосновава извод, че оспорването е допустимо независимо от прекратяване на мярката, стига да не е са изтекли предвидените в нормата преклузивни срокове. По изложените съображения и на основание чл.235 АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение