Определение № 530 от 26.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 508/2012 г.

Производството е по чл.274,ал.1,т.2 ГПК. С определение №V-2164,постановено на 29.08.2012г. от Бургаския окръжен съд по гр.д.№1616/2012г. е оставена без уважение молбата на К. А. Г. за спиране на изпълнително дело №502/2012г.,образувано против него по описа на ДСИ при Б. за събиране на присъдено в полза на малолетните му деца увеличение на месечните им издръжки,постановено с решение по гр.д.№787/2012г. на Б.,предмет на висящо въззивно обжалване,до произнасяне на съда с влязло в законна сила решение. Определението е обжалвано от К. А. Г. с оплаквания,че е неправилно и незаконосъобразно и с искане да бъде отменено. Поддържа,че в случая за него е налице правен интерес да иска спиране на изпълнението,макар в производството по гр.д.№787/2012г. на Б. да има качеството ответник. Частната жалба е допустима ,подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.275,ал.2 ГПК.Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения: Макар неправилно да е квалифицирал отправеното до него искане,а оттам и да е изложил съображения за неговата основателност, които да не могат да бъдат споделени от настоящия състав,като краен резултат обжалваното определение е правилно. Подадената от К. А. Г. молба вх.№12297/27.08.2012г. следва да бъде квалифицирана като искане за спиране на изпълнението по изп.д.№502/2012г.,заявено по реда на чл.245,ал.1 ГПК от лице,срещу което е допуснато предварително изпълнение на постановеното от първоинстанционния съд решение, по която съгласно чл.432,т.1 ГПК е компетентен да се произнесе съдът,пред когото делото е висящо. Поради това не могат да бъдат споделени съображенията на Бургаския окръжен съд,че К. А. Г. не разполага с признато от процесуалния закон право да иска спиране на изпълнението. Разпоредбата на чл.245,ал.1 ГПК обаче изрично предвижда, че предварителното изпълнение може да бъде спряно по този ред,освен в случаите по чл.242,ал.1 ГПК,т.е. ако е постановено предварително изпълнение при присъждане на издръжка,то не може да бъде спряно от съда при условията на чл.245,ал.1 ГПК. Поради това следва да се приеме,че крайният извод на въззивния съд е правилен-в случая с решение №808/22.06.2012г.,постановено по гр.д.№787/2012г. от Бургаския районен съд е допуснато предварително изпълнение на вземането за присъденото с решението увеличение на издръжка на малолетни деца. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение