Определение № 1077 от 21.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4072/2014 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. С. Й. от [населено място], обл. П. срещу решение № 225 от 07.05.2014г по гр.дело № 337/2014г. на Плевенски окръжен съд, с което упражняването на родителските права след развод спрямо спрямо детето С., навършила 13 години ,са предоставени на бащата, местоживеенето е определено при него, при определен режим на лични контакти с другия родител - сега касатор и е определена дължимата издръжка. В приложеното към жалбата изложение не се формулира въпрос, сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК като се изтъква, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС .Прилагат се постановени по реда на чл. 288 ГПК две определения на състави на ВКС ( опр. № 159 от 13.02.2012г и опр. № 1439/2011г ІV го ВКС) Цитирано е и основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. В отговор ответникът Б. М. Й. оспорва годността на изложението ,тъй като липсва формулиран въпрос .По приложените две определения касационно обжалване е било допуснато по въпроси, които нямат отношение към решаващите преценки на въззивния съд и са при друга фактическа обстановка Отговорът съдържа детайлна съпоставка на изтъкнатите разлики, които са били от значение за решаващите съображения на съда. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В изложението не е формулиран и конкретизиран правен въпрос, като общото изискване на чл. 280 ал.1 от ГПК. Липсва и обосновка на основание по чл. 280 ал.1 т.1 или чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК от съдържателна страна, която обосновка не е и възможна ,без да бъде изрично и ясно поставен правен въпрос. Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК, касаторът е длъжен за изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело ,което в настоящето изложение не е сторено. Върховен касационен съд не извежда правния въпрос по своя преценка от съдебни актове, приложени към изложението. Не допълва изложението от съдържателна страна и изтъкнатото в касационната жалба, че обжалваното решение е в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в ППВС №1 /1974г, което покрива основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Както вече бе посочено, без да е формулиран правен въпрос, доводът за противоречие с формирана практика на ВКС не може да намери необходимата обосновка и конкретизация, свързана с обективирани в мотивите на обжалвания акт решаващи преценки на съда. Отделно от това, не става ясно защо защитата счита, че обжалваното решение е в противоречие с конкретно изтъкнатата тълкувателна практика. В случая доводът за противоречие с ППВС №1 /1974г ,дори да се приеме за липсваща съдържателна част на самото изложение, е бланкетен, подкрепен единствено със съображението на защитата в касационната жалба, че майката може по - добре да се грижи, възпитава и отглежда малолетно дете от женски пол. На ответника по жалбата следва да се присъдят разноски от 350 лв. Предвид гореизложеното ВКС състав на ІІІ г.о.