Определение № 4160 от 12.08.2026 г. на ВКС по гр. д. № 140/2026 г.

Производството е по чл. 248, ал.1 ГПК. Обжалвано е било решение № 400/14.04.2025 г. по в.гр. д. № 2325/2025 г. на ОС – Варна. С определение № 1504/25.03.2026 г. настоящият състав на IV – г.о. на ВКС е допуснал касационно обжалване на обжалваното въззивно решение, в частта му относно отхвърляне на по предявения иск за заплащане на обезщетение за вреди в размер на 3636, 06 лева главница и 1107,97лева лихва за забава. касационната жалба на М. К. К. и е оставил без разглеждане срещу решение № 400/14.04.2025 г. по в.гр. д. № 2325/2025 г. на ОС – Варна, в частта му с която е отхвърлен иск за сумата 2000 лева обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане. С решение № 430/26.06.2026 г. настоящият състав на IV – г.о. на ВКС е отменил въззивно решение № 400/14.04.2025 г. по в.гр. д. № 2325/2025г. на ОС – Варна, в частта му с която е отхвърлен иск с правно основание чл. 244 ЗЗД и е постановил друго, с което А. С. М. е осъден да заплати на М. К. К. сумата 1859,09 евро, равностойност на 3 636,06лева, обезщетение за вредите по автомобил „Ситроен Ксара“, рег. [рег.номер на МПС], предоставен му за ползване, ведно с лихва за забава, считано от 25.11.2022г. до окончателното заплащане на главницата. С решението А. М. е осъден да заплати на М. К. сумата 2329, 59 евро направени разноски по делото, включващи адвокатско възнаграждение и държавни такси за всички инстанции. С молба вх. № 15638/17.07.2026 г. А. М. чрез адв. Л. Д. от АК - Варна, моли решение от 26.06.2026 г. да бъде допълнено и изменено в частта му за разноските. Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени данните по делото, намира следното: С решение № 430/26.06.2026 г. настоящият състав на IV – г.о. на ВКС е отменил въззивно решение № 400/14.04.2025 г. по в.гр. д. № 2325/2025г. на ОС – Варна, в частта му с която е отхвърлен иск с правно основание чл. 244 ЗЗД. След преценка на обстоятелствата по делото, настоящия състав на ВКС намира, че молбата е неоснователна. Молбата за допълване на определението в частта за разноските е постъпила в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и същата се явява процесуално допустима. Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респ. при обжалване пред съответната съдебна инстанция, тъй като съгласно чл. 81 ГПК разноски се дължат за всяка една от съдебните инстанции.Разноските следва да бъдат присъдени само, когато се установи твърдението за реалното им извършване. В задължителните разяснения обективирани в т.1 на Тълкувателно решение по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В случая ищцата - жалбоподател е доказала заплащането на разноските. Релевираното от ответника – молител възражение за прекомерност на присъдения размер на съдебно – деловодните разноски е неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените съдопроизводствени действия от процесуалния представител на ищцата. По изложените съображения възражението за прекомерност по чл. 78, ал.5 ГПК се явява неоснователно респективно молбата за именение на Решение № 430/26.06.2026 г. е неоснователна. По отношение на претендираните съдебно – деловодни разноски за пред касационната инстанция по отношения на предявения иск за обезщетение на претърпени неимуществени вреди. Молбата в тази ѝ част също се явява неоснователна. Предмет на касационното решение е бил предявения иск по чл. 244 ЗЗД, а искът за репариране на претърпените неимуществени вреди е бил предмет на определението от 25.03.2026 г., което се явява и окончателния съдебен акт по смисъла на чл. 81 ГПК, следователно молбата за допълване на решение № 430/26.06.2026 г. също е неоснователна. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.,