Решение № 4506 от 6.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12501/2008 г.

ВАСV отделение06.04.2009reporting judge т Марина Михайлова

Ruling

Оставя в сила решение от 11.04.2008 година, постановено по адм. дело № 4299/2007 година на Административен съд София-град. Осъжда "Мелфинко" С. А. Лихтенщайн, със съдебен адрес град София, ул. "Цар Борис" № 102 да заплати на "Вирджиния Лийф Къмпани" ООД направените разноски по делото в размер на 1 900 (хиляда и деветстотин) лева. Решението не подлежи на обжалване.

Grounds

Решение № 4506 от 6.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12501/2008 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на "Мелфинко" С. А. Лихтенщайн, със съдебен адрес град София, ул. "Цар Борис" № 102 против решение от 11.04.2008 година, постановено по адм. дело № 4299/2007 г. по описа на Административен съд София - град, с което е била отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 116/14.06.2007 г. на зам. председателя на Патентното ведомство на Република България за заличаването на регистрацията на промишлен дизайн № 5013/09.02.2004 година по искане на "Вирджиния Лийф Къмпани" ООД. В касационната жалба са направени оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон и е поискано да бъде отменено със законните последици. Ответникът - Патентното ведомство (ПВ) на Република България, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Ответникът - "Вирджиния Лийф Къмпани" ООД, чрез пълномощника си е депозирал писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира жалбата за неоснователна. АС София - град е установил, че с молба вх. № 5947 от 30.03.2006 г. до Патентното ведомство дружеството "Вирджиния Лийф Къмпани" ООД е направило искане за заличаване на регистрацията на промишлен дизайн рег. № 5013 - "Кутия за цигари" с притежател "Мелфинко" С. А. Лихтенщайн. Според изложената обосновка в искането, дизайнът е бил заявен на 23.11.2001 година, а молителят е заявил искане за регистрация на търговска марка на 15.11.2001 година - комбинирана, ре г. № 44193 "WORLDWIDE BISINESS", поради което е налице по-ранно заявено право върху марката, която се ползва от закрила по Закона за марките и географските означения (ЗМГО). Твърди се, че между дизайна и марката съществува единствено разлика в словната част BISINESS. Препис от тази молба бил изпратен на притежателя на промишления дизайн "Мелфинко" С. А. Лихтейнщайн, който е подал възражение в рамките на удължен с три месеца срок по чл. 45, ал. 1 от Закона за промишления дизайн (ЗПД), в което се твърди, че дизайнът и марката са различни по своята същност обекти на индустриална собственост. Със заповед № 316/5.06.2006 г., на основание чл. 41, ал. 2 и 3 ЗПД, председателят на Патентното ведомство е назначил състав на отдел "Спорове" от петима държавни експерти, двама от които юристи със задача да изготви проект на решение по искането за заличаване на промишления дизайн. С решение № 116/14.06.2007 г. зам. председателят на Патентното ведомство е заличил регистрацията на промишлен дизайн № 5013/9.02.2004 г. "Кутия за цигари" с притежател "Мелфинко" С. А. Лихтенщай поради това, че е бил регистриран в противоречие с изискването на чл. 29, ал. 2, т. 2 от ЗПД - лицето, имащо по-ранни права върху регистрирана марка забранява използването й и иска заличаване на регистрацията на промишления дизайн. АС София - град е обсъдил събраните по делото доказателства и е изложил мотиви за законосъобразност на оспорения пред него административен акт, като издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и разпоредбите на материалния закон и в съответствие с целта на същия. Прието е наличие на идентичност между промишления дизайн и търговската марка, изразяващо се в графичното оформление на предната част на цигарената кутия, представляваща знак, който съдържа словни и образни елементи. Словните елементи на дизайна "BISINESS" и на марката "WORLDWIDE BISINESS" са идентични, като словния елемент на дизайна е включен изцяло в този на марката, а разликата е в WORLDWIDE, което е прилагателно и пояснява съществителното BISINESS. Образните елементи на дизайна и марката са приети за идентични, разположени по еднакъв начин и изпълнени в цветове, които също са идентични. При наличие на идентичност на двата обекта на индустриална собственост и наличие на по-ранно право на закрила на търговската марка, АС е приел наличието на хипотезата на чл. 29, ал. 2, т. 2 от ЗПД. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че оспорения пред него административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената форма. Решението на ПВ е постановено от зам. председателя на ПВ, по силата на заповед № 334/14.06.2007 година на председателя на ПВ, който е упълномощил зам. председателя на ПВ Маргарита Недялкова да постанови решение по искането на "Вирджиния Лийф Къмпани" ООД Великобритания за заличаване на промишления дизайн рег. № 5013, с притежател "Мелфинко" С. А. Лихтенщайн. Председателят на ПВ е делегирал правомощия на зам. председателя си на основание чл. 81, ал. 2 от Закона за патентите и регистрация на полезните модели и чл. 5, т. 12 от Устройствения правилник на ПВ. Чл. 81, ал. 2 от ЗПРПМ предвижда законова възможност председателят на ПВ да делегира с писмена заповед свои правомощия на заместник - председател, с оглед на което такова делегиране е законово допустимо. Независимо, че в ЗМГО и ЗПД няма идентични норми, в посочените нормативни актове липсва забрана за делегиране, а освен това ЗПРПМ е общия устройствен закон на ПВ, поради което законовото предвиждане за делегиране следва да бъде прилагано по аналогия и по отношение на ЗМГО и ЗПД. Обосновано АС е приел, че оспореното пред него решение е постановено при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправни норми. В конкретния случай, основният спор по делото пред първоинстанционния съд се свежда до въпроса дали е налице идентичност между регистрираната по-рано марка и промишлен дизайн с регистрационни номера № 44193 и № 5013 със словна част "BISINESS", - марката е комбинирана за стоки от клас 34 (цигари, тютюн, тютюневи продукти, принадлежности за пушачи, кибрит), а промишления дизайн представлява цигарена кутия за посочените тютюневи изделия. Върховният административен съд в настоящия състав приема, че при преценката налице ли е идентичност между противопоставените марка и дизайн, регистрирани, за стоки от едни и същи класове, като водещ критерий за наличието на идентичност акцентът е в начина на възприемане на спорните обекти в тяхната цялост - визуално, смислово и фонетично, тъй като те съставляват отличителен знак за определена стока. Решаващият съд правилно приема, че двата обекта на индустриална собственост (марка и промишлен дизайн) са идентични до степен да бъдат объркани от потребителите. Основна функция на марката е да отличава стоките и/или услугите на едно лице от идентични или сходни стоки и/или услуги на друго лице, която се изпълнява само когато марката притежава отличителна способност сама за себе си и се отличава съществено от регистрираните в страната марки на други лица или от марки, познати в страната като общоизвестни. Сравняването на марката и промишления дизайн преминава през призмата на преценката за визуално, фонетично и смислово сходство. В зависимост от това върху кой (кои от факторите пада тежестта при сравнението се преценява наличието или липсата на идентичност. В конкретния случай по-късно регистрирания промишлен дизайн "BISINESS" на "Melfinco S. A." Лихтенщайн наподобява визуално и фонетично марките на "Вирджиния Лийф Къмпани" ООД - Великобритания. На първо място налице е обща концепция във фигуративното изображение на марката и дизайна и композиционното разположение на фигурите. На следващо място налице е и фонетична идентичност между марката и дизайна, обусловено от изписването на един от словните елементи на латиница. Налице и визуална и фонетична идентичност, която следва да се преценява в тяхната цялост, без да се разделят на съставните им части или да се разчленяват в процеса на сравнението. Въздействието на отделните елементи във визуален и фонетичен аспект, водят до извода, че идентичността е до степен да създава вероятност от объркване на потребителите и свързване на оспорваната марка с по-ранно регистрирания промишлен дизайн. Наличието на идентичност не може да бъде преодоляно и поради трайно изградения вкус към определена марка цигари на специфичните потребители на тези стоки-пушачите и произтичащата от това лесна разпознаваемост на предпочитаната марка. При наличие на идентичност между марката и промишления дизайн, по-ранното право на индустриална собственост върху защитената търговска марка дава права на притежателят й да да ползва този знак и да забрани на всяко трето лице да го използва в търговска дейност по отношение на стоките и услугите, за които е регистриран. Без значение е обстоятелството, че двата обекта са предмет на закрила по два закона - ЗМГО и ЗПД, предвид разпоредбата на чл. 29, ал. 2, т. 2 от ЗПД, който предвижда заличаването на регистрация, когато има по-ранно право на индустриална собственост, което се ползва от закрилата на друг закон. В касационната жалба се прави оплакване, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че "Вирджиния Лийф Къмпани" - Великобритания и "Вирджиния Лийф Къмпани прайвит лимитид" - Република Либерия са едно и също юридическо лице, с оглед на което не е налице правосубектност на юридическото лице, което е инициирало производството пред административния орган по заличаване на регистрацията на промишления дизайн "BISINESS". Това възражение е било направено и пред АС, който го е обсъдил в мотивите на решението си, като е приел наличие на правосубектност на заявителя пред ПВ. Настоящата инстанция споделя правните изводи на АС. Искането за заличаване на промишлен дизайн № 5013/2004 година е направено от патентен представител на "Вирджиния Лийф Къмпани" ООД - Тодор Иванов Македонски, упълномощен от Винсън Бауър - президент на търговското дружество. Същото лице, е упълномощило и адв. Дикова за процесуално представителство пред съда. Адресът на "Вирджиния Лийф Къмпани" ООД е в Англия. Приложено е също така надлежно заверено удостоверение от Министерството на външните работи на Република Либерия, съгласно което търговското дружество "Вирджиния Лийф Къмпани" ООД е регистрирано в Република Либерия и това дружество е регистрирало в Бюрото за патенти и търговски марки словна марка "BISINESS" за стоки от международен клас 34. Представено е и удостоверение за актуално състояние от Министерството на външните работи на Република Либерия, което удостоверява, че търговското дружество "Вирджиния Лийф Къмпани Прайвит Лимитид" е надлежно регистрирано и че негов единствен директор е Винсънт Бауър, който е с посочения по-горе адрес в Англия. С оглед на тези доказателства, правилно както ПВ, така и АС е приел наличието на надлежно процесуално представителство на патентния представител и на пълномощника - адвокат пред съда, които са упълномощени съгласно изискванията на чл. 30 и 32 от ГПК. Друга проверка за материалната легитимация съдът не е длъжен да извършва. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Касационният ответник "Вирджиния Лийф Къмпани" ООД е направил искане на присъждане на разноски по делото пред касационната инстанция, като е депозирал адвокатско пълномощно за заплатена сума от 1900 лева адвокатско възнаграждение на пълномощника му. Посочената сума следва да бъде заплатена от касатора. Процесуалният представител на ПВ не претендира разноски.

Cited provisions

1