Решение № 4506 от 6.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12501/2008 г.
ВАСV отделение06.04.2009reporting judge т Марина Михайлова
Ruling
Оставя в сила решение от 11.04.2008 година, постановено по адм. дело № 4299/2007 година на Административен съд София-град. Осъжда "Мелфинко" С. А. Лихтенщайн, със съдебен адрес град София, ул. "Цар Борис" № 102 да заплати на "Вирджиния Лийф Къмпани" ООД направените разноски по делото в размер на 1 900 (хиляда и деветстотин) лева. Решението не подлежи на обжалване.
Grounds
Решение № 4506 от 6.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12501/2008 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на "Мелфинко" С. А. Лихтенщайн, със съдебен адрес град София, ул. "Цар Борис" № 102 против решение от 11.04.2008 година, постановено по адм. дело № 4299/2007 г. по описа на Административен съд София - град, с което е била отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 116/14.06.2007 г. на зам. председателя на Патентното ведомство на Република България за заличаването на регистрацията на промишлен дизайн № 5013/09.02.2004 година по искане на "Вирджиния Лийф Къмпани" ООД. В касационната жалба са направени оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон и е поискано да бъде отменено със законните последици. Ответникът - Патентното ведомство (ПВ) на Република България, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Ответникът - "Вирджиния Лийф Къмпани" ООД, чрез пълномощника си е депозирал писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира жалбата за неоснователна. АС София - град е установил, че с молба вх. № 5947 от 30.03.2006 г. до Патентното ведомство дружеството "Вирджиния Лийф Къмпани" ООД е направило искане за заличаване на регистрацията на промишлен дизайн рег. № 5013 - "Кутия за цигари" с притежател "Мелфинко" С. А. Лихтенщайн. Според изложената обосновка в искането, дизайнът е бил заявен на 23.11.2001 година, а молителят е заявил искане за регистрация на търговска марка на 15.11.2001 година - комбинирана, ре г. № 44193 "WORLDWIDE BISINESS", поради което е налице по-ранно заявено право върху марката, която се ползва от закрила по Закона за марките и географските означения (ЗМГО). Твърди се, че между дизайна и марката съществува единствено разлика в словната част BISINESS. Препис от тази молба бил изпратен на притежателя на промишления дизайн "Мелфинко" С. А. Лихтейнщайн, който е подал възражение в рамките на удължен с три месеца срок по чл. 45, ал. 1 от Закона за промишления дизайн (ЗПД), в което се твърди, че дизайнът и марката са различни по своята същност обекти на индустриална собственост. Със заповед № 316/5.06.2006 г., на основание чл. 41, ал. 2 и 3 ЗПД, председателят на Патентното ведомство е назначил състав на отдел "Спорове" от петима държавни експерти, двама от които юристи със задача да изготви проект на решение по искането за заличаване на промишления дизайн. С решение № 116/14.06.2007 г. зам. председателят на Патентното ведомство е заличил регистрацията на промишлен дизайн № 5013/9.02.2004 г. "Кутия за цигари" с притежател "Мелфинко" С. А. Лихтенщай поради това, че е бил регистриран в противоречие с изискването на чл. 29, ал. 2, т. 2 от ЗПД - лицето, имащо по-ранни права върху регистрирана марка забранява използването й и иска заличаване на регистрацията на промишления дизайн. АС София - град е обсъдил събраните по делото доказателства и е изложил мотиви за законосъобразност на оспорения пред него административен акт, като издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и разпоредбите на материалния закон и в съответствие с целта на същия. Прието е наличие на идентичност между промишления дизайн и търговската марка, изразяващо се в графичното оформление на предната част на цигарената кутия, представляваща знак, който съдържа словни и образни елементи. Словните елементи на дизайна "BISINESS" и на марката "WORLDWIDE BISINESS" са идентични, като словния елемент на дизайна е включен изцяло в този на марката, а разликата е в WORLDWIDE, което е прилагателно и пояснява съществителното BISINESS. Образните елементи на дизайна и марката са приети за идентични, разположени по еднакъв начин и изпълнени в цветове, които също са идентични. При наличие на идентичност на двата обекта на индустриална собственост и наличие на по-ранно право на закрила на търговската марка, АС е приел наличието на хипотезата на чл. 29, ал. 2, т. 2 от ЗПД. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че оспорения пред него административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената форма. Решението на ПВ е постановено от зам. председателя на ПВ, по силата на заповед № 334/14.06.2007 година на председателя на ПВ, който е упълномощил зам. председателя на ПВ Маргарита Недялкова да постанови решение по искането на "Вирджиния Лийф Къмпани" ООД Великобритания за заличаване на промишления дизайн рег. № 5013, с притежател "Мелфинко" С. А. Лихтенщайн. Председателят на ПВ е делегирал правомощия на зам. председателя си на основание чл. 81, ал. 2 от Закона за патентите и регистрация на полезните модели и чл. 5, т. 12 от Устройствения правилник на ПВ. Чл. 81, ал. 2 от ЗПРПМ предвижда законова възможност председателят на ПВ да делегира с писмена заповед свои правомощия на заместник - председател, с оглед на което такова делегиране е законово допустимо. Независимо, че в ЗМГО и ЗПД няма идентични норми, в посочените нормативни актове липсва забрана за делегиране, а освен това ЗПРПМ е общия устройствен закон на ПВ, поради което законовото предвиждане за делегиране следва да бъде прилагано по аналогия и по отношение на ЗМГО и ЗПД. Обосновано АС е приел, че оспореното пред него решение е постановено при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправни норми. В конкретния случай, основният спор по делото пред първоинстанционния съд се свежда до въпроса дали е налице идентичност между регистрираната по-рано марка и промишлен дизайн с регистрационни номера № 44193 и № 5013 със словна част "BISINESS", - марката е комбинирана за стоки от клас 34 (цигари, тютюн, тютюневи продукти, принадлежности за пушачи, кибрит), а промишления дизайн представлява цигарена кутия за посочените тютюневи изделия. Върховният административен съд в настоящия състав приема, че при преценката налице ли е идентичност между противопоставените марка и дизайн, регистрирани, за стоки от едни и същи класове, като водещ критерий за наличието на идентичност акцентът е в начина на възприемане на спорните обекти в тяхната цялост - визуално, смислово и фонетично, тъй като те съставляват отличителен знак за определена стока. Решаващият съд правилно приема, че двата обекта на индустриална собственост (марка и промишлен дизайн) са идентични до степен да бъдат объркани от потребителите. Основна функция на марката е да отличава стоките и/или услугите на едно лице от идентични или сходни стоки и/или услуги на друго лице, която се изпълнява само когато марката притежава отличителна способност сама за себе си и се отличава съществено от регистрираните в страната марки на други лица или от марки, познати в страната като общоизвестни. Сравняването на марката и промишления дизайн преминава през призмата на преценката за визуално, фонетично и смислово сходство. В зависимост от това върху кой (кои от факторите пада тежестта при сравнението се преценява наличието или липсата на идентичност. В конкретния случай по-късно регистрирания промишлен дизайн "BISINESS" на "Melfinco S. A." Лихтенщайн наподобява визуално и фонетично марките на "Вирджиния Лийф Къмпани" ООД - Великобритания. На първо място налице е обща концепция във фигуративното изображение на марката и дизайна и композиционното разположение на фигурите. На следващо място налице е и фонетична идентичност между марката и дизайна, обусловено от изписването на един от словните елементи на латиница. Налице и визуална и фонетична идентичност, която следва да се преценява в тяхната цялост, без да се разделят на съставните им части или да се разчленяват в процеса на сравнението. Въздействието на отделните елементи във визуален и фонетичен аспект, водят до извода, че идентичността е до степен да създава вероятност от объркване на потребителите и свързване на оспорваната марка с по-ранно регистрирания промишлен дизайн. Наличието на идентичност не може да бъде преодоляно и поради трайно изградения вкус към определена марка цигари на специфичните потребители на тези стоки-пушачите и произтичащата от това лесна разпознаваемост на предпочитаната марка. При наличие на идентичност между марката и промишления дизайн, по-ранното право на индустриална собственост върху защитената търговска марка дава права на притежателят й да да ползва този знак и да забрани на всяко трето лице да го използва в търговска дейност по отношение на стоките и услугите, за които е регистриран. Без значение е обстоятелството, че двата обекта са предмет на закрила по два закона - ЗМГО и ЗПД, предвид разпоредбата на чл. 29, ал. 2, т. 2 от ЗПД, който предвижда заличаването на регистрация, когато има по-ранно право на индустриална собственост, което се ползва от закрилата на друг закон. В касационната жалба се прави оплакване, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че "Вирджиния Лийф Къмпани" - Великобритания и "Вирджиния Лийф Къмпани прайвит лимитид" - Република Либерия са едно и също юридическо лице, с оглед на което не е налице правосубектност на юридическото лице, което е инициирало производството пред административния орган по заличаване на регистрацията на промишления дизайн "BISINESS". Това възражение е било направено и пред АС, който го е обсъдил в мотивите на решението си, като е приел наличие на правосубектност на заявителя пред ПВ. Настоящата инстанция споделя правните изводи на АС. Искането за заличаване на промишлен дизайн № 5013/2004 година е направено от патентен представител на "Вирджиния Лийф Къмпани" ООД - Тодор Иванов Македонски, упълномощен от Винсън Бауър - президент на търговското дружество. Същото лице, е упълномощило и адв. Дикова за процесуално представителство пред съда. Адресът на "Вирджиния Лийф Къмпани" ООД е в Англия. Приложено е също така надлежно заверено удостоверение от Министерството на външните работи на Република Либерия, съгласно което търговското дружество "Вирджиния Лийф Къмпани" ООД е регистрирано в Република Либерия и това дружество е регистрирало в Бюрото за патенти и търговски марки словна марка "BISINESS" за стоки от международен клас 34. Представено е и удостоверение за актуално състояние от Министерството на външните работи на Република Либерия, което удостоверява, че търговското дружество "Вирджиния Лийф Къмпани Прайвит Лимитид" е надлежно регистрирано и че негов единствен директор е Винсънт Бауър, който е с посочения по-горе адрес в Англия. С оглед на тези доказателства, правилно както ПВ, така и АС е приел наличието на надлежно процесуално представителство на патентния представител и на пълномощника - адвокат пред съда, които са упълномощени съгласно изискванията на чл. 30 и 32 от ГПК. Друга проверка за материалната легитимация съдът не е длъжен да извършва. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Касационният ответник "Вирджиния Лийф Къмпани" ООД е направил искане на присъждане на разноски по делото пред касационната инстанция, като е депозирал адвокатско пълномощно за заплатена сума от 1900 лева адвокатско възнаграждение на пълномощника му. Посочената сума следва да бъде заплатена от касатора. Процесуалният представител на ПВ не претендира разноски.