Определение № 10215 от 30.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9070/2024 г.
ВАСТрето отделение30.09.2024reporting judge Аглика Адамова
Ruling
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 5711 от 20.05.2024г. на Административен съд София-град, постановено по адм.дело 4837/2024г. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ МАРИО ДИМИТРОВ секретар: Членове: /п/ ИВАН РАДЕНКОВ /п/ АГЛИКА АДАМОВА
Grounds
Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от И. Б. Б. срещу определение № 5711 от 20.05.2024г. на Административен съд София-град, постановено по адм.дело 4837/2024г., с което е оставена без разглеждане жалбата срещу мълчалив отказ на „Юробанк България“ АД по искане вх. № 4930/27.03.2024г. Частният жалбоподател твърди, че определението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не му е предоставена възможност да се запознае с представените от ответника доказателства. Изтъква се и нарушение на материалния закон, тъй като се касае за мълчалив отказ за извършване на административна услуга. Иска отмяна на определението и продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски Ответната страна - “Юробанк България“ АД с писмено становище оспорва частната жалба и моли за нейното отхвърляне. Върховният административен съд, като обсъди доводите в частната жалба и събраните доказателства, намира частната жалба за допустима, като подадена в срок. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по жалба на И. Б. Б. срещу мълчалив отказ на „Юробанк България“ АД по искане от 27.03.2024г. за предоставяне на оригинал или заверено копие на допълнително споразумение от 2018г. към договор за кредит от 01.06.2017г. С обжалваното определение съдът е приел, че искане вх. № 4930/27.03.2024г. не касае въпросното споразумение, както и че предоставянето на искания документ не съставлява административна услуга. Определението е правилно. За да се формира мълчалив отказ за предоставяне на административна услуга, е необходимо административен орган да не е предоставил в изискуемия срок такава услуга. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на АПК, "административен орган" е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон, включително лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги. Следователно под административен орган се разбира орган, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, т. е. е определен по критерии и място в системата на държавата, и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон, определен с оглед характера на предоставената държавна власт. В конкретния случая банката няма качеството на организация, предоставяща обществена услуга по смисъла на параграф 1, т. 5 вр. т. 4 от ДР на Закона за администрацията вр. § 1, т. 12 от допълнителните разпоредби на Закона за електронното управление, съгласно който текст "Обществени услуги " са образователни, здравни, водоснабдителни, канализационни, топлоснабдителни, електроснабдителни, газоснабдителни, телекомуникационни, пощенски, банкови, финансови в т. ч. застрахователни и удостоверителни по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014 или други подобни услуги, предоставени за задоволяване на обществени потребности, включително като търговска дейност, по повод на чието предоставяне могат да се извършват административни услуги. Между страните по делото е налице гражданско правоотношение по повод договор за кредит, по което за ответника възникват граждански, а не административни задължения. Освен това заверен препис от въпросното споразумение е представен от банката по административното дело, с което правният интерес на жалбоподателя е удовлетворен. По тези съображения определението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски на жалбоподателя не се дължат, а ответникът не претендира такива. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение
Cited provisions
2- чл. 1
- чл. 229