Определение № 415 от 15.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11201/2023 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК, по частна жалба на Д. Димитров, чрез адвокат Ю. Данова, против определение № 2584/25.09.2023 г., постановено по адм. дело № 1263/2023 г. по описа на Административен съд – Варна. Излагат се доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, поради и което е поискано да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдебното производство. Върховният административен съд, състав на трето отделение намира частната жалба за процесуално допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение състав на АдмС Варна е оставил без разглеждане иска на Д. Димитров против ОД-МВР Варна, с правно основание чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, с цена на иска 3000лв., представляващи обезщетение за претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразни актове и действие на администрацията на ОД на МВР Варна и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в исковата молба и в уточненията към нея са преразказани фактите относно спирането за проверка на лекия автомобил и констатацията относно наличието на наркотично вещество употребено от Димитров, съгласно теста ползван от служителите на ОД МВР в хода на проверката, както и относно привеждането му да лечебното заведение за вземането на кръвна проба. Изложени са твърдения относно претърпени от Димитров нервно напрежение, обида, чувство на унижение, несправедливост, произвол, уронване на доброто му име и нарушаването на правото му на личен и семеен живот, както и на опит за самоубийство. Само две от посочените са свързани с психическите преживявания на конкретно лице -нервното напрежение и чувството на унижение. Останалите сочени като преживени от ищеца емоции - обидата, несправедливостта, произвола, уронването на доброто му име и нарушаването на правото му на личен и семеен живот са изводи относно извършените действия на трети лица по отношение на конкретно друго лице. В изпълнение на дадените от съда указания за съобразяване на исковата молба с изискванията на чл.204 от АПК, ищецът посочва ответника по иска - ОД на МВР Варна, което е юридическото лице и е легитимиран като ответник по иска за обезщетение. Не е направено обаче искане за отмяна / прогласяване на нищожност на конкретен административен акт и не е посочен като ответник по този иск - органът, издател на акта, нито е направено искане за признаване за незаконосъобразно конкретно действие или бездействие на конкретен орган. Административният съд е приел, че в исковата молба и в уточняващите я молби не е посочено конкретно и не е поискано установяването на незаконосъобразността на акт или действие на административен орган. Съдът не може сам да преценява кои актове и действия на административния орган следва да разгледа като незаконосъобразни.Самият ищец сочи, че част от действията на административния орган са в изпълнение и са съответни на закона. Констатирано е, че в последното уточнение, чрез бланкетни твърдения са въведени нови претенции - един иск за 1000 лв. и два за по 5 000 лв. Определението е правилно. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че Д. Димитров е подал недопустима искова молба, защото липсва петитум, в който да е посочен конкретен акт, действие или бездействие, който следва да бъде отменен или прогласен за нищожен или да бъде установено, че действието или бездействието е незаконосъобразно. Не са посочени и административните органи, издатели на акта или извършители на действието. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно, искът за обезщетение би бил допустим: когато оспореният административен акт е вече отменен от горестоящия административен орган или от съда, пред който е оспорен – чл. 204, ал. 1 АПК; когато се иска обезщетяване за вреди, причинени от нищожен или оттеглен административен акт – чл. 204, ал. 3 АПК и когато се иска обезщетяване за вреди, причинени от незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица при упражняване на административната им дейност – чл. 204, ал. 4 АПК. Административен съд – Варна е бил сезиран с искова молба от Д. Димитров, в която е посочено, че моментът от който ищеца претендира вредата да се счита, момента на извършеното нарушение - 29.07.2022 г. Счита иска допустим за разглеждане във връзка с чл.204, ал.4 от АПК за защита срещу незаконосъобразни актове и действия на административния орган - Областна дирекция на МВР Варна. Счита, че е налице и правен интерес от воденето на делото и уважаване на искането да му бъде заплатена сумата от З000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в следното: психологическия стрес за времето без книжка, унижението от момента на повторното му фактическото задържане при излезлия „фалшиво положителен“ резултат от теста за наркотици, укорителните погледи на останалите пациенти, когато го придружавали полицейските органи в медицинското заведение, за вземане на кръвна проба, сякаш е най-големия нарушител, като твърди че не е имал каквато и да е вина. Отделно от това, в обстоятелствената част на исковата молба се сочи, че на ищеца са издадени вследствие на извършена му в качеството му на водач на собственото му МПС на 29.07.2022г. проверка следните актове: АУАН № 660492 от 29.07.2022г.; Заповед за налагане на ПАМ № 22-0819-000033 от 29.07.2022г.; Заповед за задържане на лице и Заповед за налагане на ПАМ № 22-0819-000940 от 01.08.2022 г. Намира, че с извършеният му обиск и задържане от 24 часа са нарушени човешките му права по чл. 8 от ЕКПЧ, тъй като нямал право на свободно придвижване и чувствал страх и безизходица и не знаел какво ще стане с него и как ще погледне родителите си в очите. В съответствие с чл. 204 АПК съдът е приел, че не са налице процесуалните предпоставки за допустимост на иска за обезщетение на вреди по чл. 203 от АПК дори и след дадените указания на лицето за направените пропуски в исковата му молба. От една страна, според разпоредбата на чл. 204, ал. 1 – 2 АПК, когато се претендират вреди от незаконосъобразен административен акт, неговата отмяна по съответния ред е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска. При липсата само на тази предпоставка, съдът може да прекрати делото. От друга страна, основание за недопустимост на исковото производство са неотстранените нередовности на исковата молба, въпреки пространните изявления, направени в уточнителните молби. Предвид изложеното, частната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея определение, като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение