Определение № 686 от 01.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1750/2010 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от А. К. А. от [населено място],чрез процесуалния си представител адвокат В. против въззивно решение №629 от 15.07.2010г. по в.гр.д. № 586 по описа за 2010г. на Пловдивски апелативен съд,с което е потвърдено решение № 373 от 17.03.2010г. по гр.д. № 3498/2008г.на Плов-дивски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от А. К. А. против Т. Хайк Г. и А. Т. Г. искове за прогласяване на нищожността на договор за наем на недвижим имот от 28.09.2007г.поради заобикаляне на закона/чл.26 ал.1 изр.2 от ЗЗД/, поради липса на съгласие на наемодателя/чл.26 ал.2 изр.2 от ЗЗД/ и като сключен във вреда на представлявания А. К. А./чл.40 от ЗЗД/,както и иска за приемане на установено,че сключения на 28.09.2007г. договор за наем е нищожен като привиден, прикриващ друга сделка - отдаване под наем на недвижим имот без да се заплащат реално - посочените договорен наем и авансово плащане/чл.26 ал.2 изр.5,във вр.с чл.17 от ЗЗД/. Присъдени са следващите се разноски. В допълнително представеното от касатора изложение/вх.№5589 от 11.10.2010г./ не са формулирани конкретни въпроси,съответно не е посочено основание за допустимост на подадената касационна жалба по чл.280 ал.1 от ГПК.Изложени са подробни доводи/особено досежно иска по чл.40 от ЗЗД/,с които касаторът е развил твърденията си за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от страна на въззивния съд,необоснованост и нарушение на материалния закон,но липсват посочени конкретни общо и специални основания за допустимост. Единственото специално основание,на което касаторът изрично се е позовал е противоречие с практиката на ВКС,но е цитирал решения с незадължителен характер,които съгласно дадените указания в т.2 от ТР №1/19.02.2010г.на ОСГТК на ВКС не могат да го обосноват. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорва и допустимостта,и основателността й Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното: За да постанови решението си въззивният състав за иска по чл.40 от ЗЗД е приел,че установения със заключението на приетата експертиза факт,че уговорения с договора от 28.09.2007г.наем е неизгоден за ищеца, не е достатъчно за да се счете за основателен предявения иск,тъй като не е установено намерение за увреждане у представителя и лицето,с което той е договарял, а освен това- ищецът е знаел за договора и не се е противопоставил-както относно сключването му,така и относно условията. За да счете за неоснователен иска по чл.26 ал.1 изр.2 от ЗЗД се е мотивирал с липса на доказателства сключения договор да преследва неправомерна цел или ответниците да са си служили със сделки,чрез които да могат да постигнат неправомерни резултати.Относно иска по чл.26 ал.2 изр.2 от ЗЗД-въззивният съд е приел, че договорът за наем е сключен преди/а не след /оттегляне на дадените пълномощия,както и че е в техните рамки.За иска по чл.26 ал.2 изр.5,във вр.с чл.17 от ЗЗД е посочил,че липсват доказателства за симулативност на сключения договор и липсват твърдения за същността на прикритата сделка.Посочено е,че твърдението, че договорът е сключен без да е налице реално плащане,не може да обоснове привидност или симулативност., Липсата на конкретно посочен материално правен или процесуално правен въпрос –изключва възможността за допускане до касационно обжалване/т.1 от ТР №1/19.02.2010г.на ОСГТК на ВКС/.С оглед подробно изложените доводи от касатора – теоретично е възможно настоящият съдебен състав да формулира въпросите,но това би било в ущърб на противната страна,а и е възможно съдът да вложи в тях смисъл,различен от целения от касатора.Още повече,че изложените от касатора разсъждения във връзка с това дали ищецът е доказал намерението на ответниците /пълномощника и лицето,с което той е договарял/ да го увредят, за това дали ищецът е знаел за условията на договора за наем, за това дали е налице реално причинена вреда за упълномощителя и към кой момент тя следва да се преценя/към момента на сключване на договора, към постановяване на решението или към момента,когато реално ще се изпълнява договора/ - засягат спорни въпроси по съществото на спора. Изложените в тази връзка доводи от касатора,с които той обосновава тезата си за неправилност и необосонованост на постановения въззивен акт не могат да бъдат разглеждани в настоящата фаза,а едва и само ако бъде допуснато касационно обжалване,за което обаче при липса на формулирани въпроси не са налице основания. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение