Определение № 10064 от 26.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2529/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба на Директора на ТД Митница Варна при Агенция "Митници", подадена чрез юрк. Димитрова за изменение на Решение № 7846/25.06.2024г., постановено по адм.д.№2529/2024 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение в частта за разноските. В молбата се излагат доводи за прекомерност на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, като се твърди, че същите не съответстват на фактическата и правна сложност на делото, както и че надвишават няколко пъти минималния размер съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Иска се присъдените разноски за да бъдат намалени под или в условията на алтернативност до предвидения в Наредбата размер. Ответникът – "Астра Биоплант" ЕООД не изразява становище по молбата. Върховният административен съд, осмо отделение, намира молбата за допустима - постъпила е в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, от надлежна страна. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. С Решение № 7846/25.06.2024г., постановено по адм.д.№2529/2024 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение е оставено в сила Решение №115 от 11.01.2024 г., постановено по адм. дело № 438/2023 г. на Административен съд – Русе, с което е отменено по жалба на "Астра Биоплант" ЕООД Решение рег. № 32-456384 от 29.06.2023 г. на Директора на Териториална дирекция Митница Варна при Агенция "Митници", към подадена от "Астра Биоплант" ЕООД митническа декларация /МД/ МРН 22BG002002083901R8/27.10.2022 г. С решението е осъдена Агенция „Митници“ да заплати на „Астра Биоплант“ ЕООД, ЕИК 117650594, представлявано от управителя Д. Ф. М., сумата от 2 650 (две хиляди шестстотин и петдесет) лева, разноски за касационна инстанция. Присъдените в полза на „Астра Биоплант“ ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция са определени на основание чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в сега действащата й редакция, след изм. с ДВ бр. 88/04.11.2022 г., и при съобразяване на общия материален интерес на правния спор – 23 224.77 лева. Изложените аргументи в молбата по чл. 248 от ГПК против така определения размер на разноските са неоснователни. Законодателят е регламентирал размера на минималното адвокатско възнаграждение за съответния вид работа, определено при условията на чл. 36 от Закона за адвокатурата и издадената въз основа на него Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като в случая, противно на изложеното в частната жалба, присъденото адвокатско възнаграждение от 2 650 лева, е малко над установеното в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизащо на 2 490.23 лева. Аргументите касаещи фактическата и правна сложност на казуса са неоснователни и необосновани. В случая присъдените разноски отговарят на материалния интерес по спора, както и на фактическата и правна сложност на делото, и извършените процесуални действия от процесуалния представител на страната, поради което не следва да бъде намален. По изложените съображения и на основание чл. 248 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение